Балкани

Йотова и евродепутатите: България трябва да отстоява със самочувствие "френското предложение" пред РСМ

3 април 2026, 17:35
Таралеж МТ

president.bg

В разговора бяха обсъдени опитите на Скопие да подмени елементи в преговорната рамка, които противоречат на консенсуса от 2022 г., както и опасността от промяна на начина на гласуване в ЕС при приемане на нови държави – от пълно към квалифицирано мнозинство

Необходими са повече активни действия от страна на всички български институции за отстояването на единната национална позиция за европейското членство на Република Северна Македония. Около тази теза се обединиха вицепрезидентът Илияна Йотова и български представители в Европейския парламент, предават от президентството.

Повод за срещата на „Дондуков“ 2 беше подготовката и предстоящото през юни в ЕП гласуване на годишния доклад за напредъка на РСМ по пътя ѝ към Европейския съюз.

Българските евродепутати благодариха на държавния глава за ангажираността и подчертаха, че макар да са единни в координацията си, не чувстват необходимата подкрепа от държавата и отчитат пасивност от страна на някои институции. Участниците бяха категорични, че България, като пълноправен член на ЕС, трябва със самочувствие да настоява за изпълнението от страна на Скопие на „френското предложение“ от 2022 г., което се превърна в общоевропейска позиция.

За да започне преговори, Скопие трябва да изпълни ангажимента си за вписване на българите в Конституцията. България и Северна Македония нямат просто двустранен проблем – западната ни съседка трябва да покрие европейските критерии за членство, основен от които е защитата на човешките права, подчертаха Йотова и евродепутатите.

В разговора бяха обсъдени опитите на Скопие да подмени елементи в преговорната рамка, които противоречат на консенсуса от 2022 г., както и опасността от промяна на начина на гласуване в ЕС при приемане на нови държави – от пълно към квалифицирано мнозинство. Бе припомнен и казусът с миналогодишния доклад, когато благодарение на действията на българските представители и писмото на президента Румен Радев до европейските лидери, не бяха допуснати неприемливи за България формулировки. Йотова изтъкна нуждата от засилена международна активност, разкриване на лекторати по български език и създаването на Български национален културен институт като мощен инструмент на културната дипломация.

Тази мобилизация на българските институции е особено критична сега, тъй като след изборите в Северна Македония през май 2024 г., новото правителство в Скопие, оглавено от Християн Мицкоски, зае открита конфронтационна позиция. Лидерите на ВМРО-ДПМНЕ многократно заявиха, че конституционните промени няма да се случат „под български диктат“ и настояват за предоговаряне на вече приетите условия. София обаче твърдо защитава тезата, че преговорната рамка е окончателна и всеки опит за нейната промяна би нарушил европейския консенсус и би блокирал пътя на страната към членство за неопределено време.