В България Цветница е празникът, на който най-много хора отбелязват имен ден - през 2025 година това са над 330 000 души. Наред с добре познатите имена като Роза, Калина и Явор, в статистическите архиви се срещат и редица необичайни, редки и дори забравени имена, вдъхновени от българската флора.

В миналото имената често са били свързвани с онова, което земята дава - с вярването, че така ще се осигурят плодородие и изобилие. Днес част от тези названия звучат необичайно, но някои от тях все още присъстват в регистрите.

Сред по-редките примери са Лимонка и Пъпеш, които се срещат в по-старите архиви на ГРАО. С лозата са свързани имената Гроздинка и Гроздан, като последното продължава да се използва и днес. Някога разпространени, а вече почти изчезнали, са Ягода и Малина. По данни на НСИ, името Череша също не е напълно изчезнало - в България все още има малко над 100 жени, които го носят.

Наред с плодовите названия, в българската именна традиция силно присъствие имат и имената, вдъхновени от растения и цветя. Днес много от тях звучат необичайно или дори екзотично, а част от тях постепенно отстъпват място на чужди варианти, показват изследвания на доц. Петя Банкова от БАН.

Някои от тези имена все още се срещат, макар и все по-рядко. Сред тях е Фиданка, което продължава да се носи от няколко хиляди жени, предимно от по-възрастните поколения. Други, като Хризантема, Циклама и Гладиола, вече са истинска рядкост. В употреба, макар и ограничена, остават още Перуника и Детелин/Детелина, както и старинното Трендафилка - познато като старото българско название на розата.

Към тази група се причисляват и по-нежни и поетични имена като Незабравка, Синчец и Нарцис. В статистическите данни през годините се открояват и по-буквални примери - Китка, което се носи от над 150 жени в България, както и мъжкото име Пънчо, произлизащо от дърво.

Зад на пръв поглед странни имена като Череша, Лимонка, Салатка или Телефонка стоят напълно реални хора, чиито данни се съхраняват в архивите на ГРАО (Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“) - институцията, която събира информация за всички български граждани, живи и починали. Именно старите регистри и телефонни указатели разкриват най-много такива редки и позабравени примери.

Произходът им е различен - понякога идват от чувство за хумор, друг път от политически ентусиазъм или силна връзка с природата, а в някои случаи са резултат и от допуснати грешки при вписване от служители в общините.

В основата на тази традиция стоят и вярвания от миналото. В периоди с висока раждаемост и голяма смъртност хората са кръщавали децата си на „прости“ и земни неща с надеждата да ги предпазят и да им осигурят здраве. По-късно, с навлизането на новите технологии в бита, впечатлението от тях също намира отражение в именуването - така се появяват Телефонка, Радио, Трактор, Ламби и Касиерка.

Цветница се нарежда сред празниците с най-много именици, като през последните години броят им варира между 330 000 и 360 000 души. По този показател тя изпреварва дори Ивановден и Гергьовден.