Новини
Търси

Косово е изправено пред политическо изпитание: Компромис или нова криза?

Косово е изправено пред политическо изпитание: Компромис или нова криза?
Снимка: АП/БТА

Липсата на консенсус и институционална стабилност тласкат страната към пореден вот с неясен изход

Косово изглежда отново се движи към предсрочни избори – не в резултат на някаква демократична необходимост, а като следствие от продължаващия политически неуспех за изграждане на консенсус и укрепване на институциите.

Въпреки че процесът технически все още е спрян от Конституционния съд, политическите сигнали са ясни: страната навлиза в нов изборен цикъл, който заплашва да доведе до същия резултат – безизходица.

Анализатори предупреждават, че независимо от окончателното решение на Конституционния съд относно указа на президента Вьоса Османи за разпускане на парламента, новите избори са почти неизбежни.

„Всички показатели сочат, че след изтичането на конституционните срокове – каквито и да са те – Косово очаква нов изборен процес“, казва анализаторът Артан Мухаджири.

Конституционният съд на Косово прие временна мярка до 31 март, с която спря действието на президентския указ.

Това означава, че датата на новите избори не може да бъде определена дотогава, но и сесията за избиране на президент, която започна на 5 март, не може да продължи.

Искането за оценка на конституционността на указа на Османи е подадено от Движението за самоопределение на премиера Албин Курти, с обяснение, че процесът на президентски избори има 60-дневен срок за приключване.

Проправяне на пътя за избори

Според Доника Емини от Консултативната група за политика „Балканите в Европа“ (BiEPAG), дори ако съдът реши в полза на 60-дневното тълкуване, политическата реалност остава непроменена – липсата на консенсус прави избирането на президент почти невъзможно.

„В момента няма сигнал за консенсус сред политическите партии относно избора на президент“, подчертава тя.

Мандатът на Вьоса Османи изтича след по-малко от две седмици.

Президентът на Косово се избира от парламента с квалифицирано мнозинство, което прави процеса изцяло зависим от междупартийния компромис. При липса на такъв страната автоматично се насочва към избори.

Някои политически партии вече третират изборния сценарий като почти сигурен.

Премиерът Албин Курти изразява съмнения, че нов вот ще донесе реална промяна, предупреждавайки за „продължаване на законодателната и институционалната агония“.

От своя страна опозицията вижда отговорността именно в управляващите.

Според Бедри Хамза липсата на воля от страна на мнозинството тласка страната към избори, въпреки че „Косово се нуждае от стабилност, отговорност и развитие“.

Лидерът на Демократическата лига на Косово Лумир Абдиксику също е категоричен:
„При сегашните обстоятелства единственото сигурно нещо са новите избори.“

Още по-песимистична оценка дава Ардиян Гини, който предупреждава, че страната може да се изправи дори пред два изборни цикъла в рамките на една година, ако не бъде постигнато споразумение.

Избори без реална промяна

Според Емини опитът от последните години показва, че повтарящите се избори не водят до съществени промени в политическата система.

Последните избори затвърдиха позициите на Движението за самоопределение, но не осигуриха необходимия капацитет за институционален консенсус.

„Много е вероятно новите избори да доведат до резултати, подобни на предишните“, казва тя.

Потенциален нов фактор може да бъде евентуалното завръщане на Вьоса Османи към активната партийна политика, но дори това би довело само до частични промени.

Според Емини основният проблем не е в изборния процес, а в липсата на култура на компромис.

„Ако ситуацията продължи в тази посока, пространството за гражданите ще остане много ограничено“, предупреждава тя.

Риск от безкраен политически цикъл

И двамата анализатори предупреждават, че Косово навлиза в порочен кръг, в който изборите не решават кризата, а я възпроизвеждат.

Артан Мухаджири не очаква значителна промяна в резултатите, въпреки предположенията, че подкрепата за управляващите може да отслабне.

„Мислехме така и миналата година, но реалността показа друго“, отбелязва той.

Според него единствената реална промяна може да дойде чрез силна реакция на избирателите, която да прекъсне политическата стагнация.

Последици отвъд вътрешната политика

Кризата има и външнополитически измерения.

Продължителната институционална нестабилност може да забави европейската интеграция на Косово и да отслаби интереса на международните партньори.

„Оттеглянето от европейски проекти намалява геополитическото значение на Косово“, предупреждава Мухаджири.

Какъв е изходът?

Според Емини най-добрият сценарий би бил избягването на нови избори чрез постигане на политически компромис.

Ако все пак се стигне до вот, той ще има смисъл само ако бъде съпроводен с промяна в политическия подход и готовност за диалог.

„Партиите трябва да работят за дългосрочния интерес на страната, а не за краткосрочни политически печалби“, подчертава тя.

Мухаджири остава скептичен, като не вижда нито промяна в подхода на управляващите, нито убедителна алтернатива от опозицията.

Според него спирането на цикъла от институционални кризи е ключово условие за стабилността на държавата.

„В противен случай всеки друг вариант е инвестиция в ерозията на държавата и ускоряване на пътя към нестабилност“, заключава той.

Последвайте Таралеж в google news бутон
Редактор

Възпитаник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност Право. Бивш председател на Гражданския демократичен съюз (ГДС) в РСМ и на Сдружението за македонско-българско приятелство – Скопие, както и бивш изпълнителен директор на Информационна агенция БГНЕС. Активен защитник на правата на българите в Македония и изследовател на политическите процеси на Балканите. Автор на редица аналитични и медийни публикации, посветени на регионалното сътрудничество и европейската интеграция и геополитическите процеси на Балканите.

Коментари (0)