Ръкопис от XVI век във Ватикана беше представен като доказателство за "македонски език"
Ръкопис, скрит в древногръцки кодекс във Ватиканската библиотека, е предмет на научен анализ повече от половин век. Италианският славист Чиро Джанели и френският лингвист Андре Вайян го публикуват през 1958 г. под заглавието "Македонският речник на XVI век", пишат медии в Северна Македония.
Днес тези няколко страници са известни като "Македонски речник от XVI век" – документ, който продължава да буди интерес сред историци, филолози и лингвисти повече от шест десетилетия, посочват още медии.
"Текстът първоначално е написан с гръцки букви, но езикът е чисто македонски народен език. По отношение на диалектната принадлежност двамата учени установяват, че думите произхождат от костурския регион, а именно от околностите на село Богацко, югозападна Македония, в днешна Гърция", посочват медии в югозападната ни съседка.
Ръкописът е открит през 1940 г. от кардинал Джовани Мееркати. Малко след това се озовава на масата на италианския византийски учен и славист Чиро Джанели. В следващите години изследванията постепенно се превръщат в международен научен проект.
След Втората световна война известният френски славист Андре Вайян се присъединява към анализа. Тяхното съвместно изследване е публикувано в Париж през 1958 г. под заглавието "Македонски речник на XVI век".
Македонския лексикон от XVI век той нарича "древен документ на славянския диалект на югозападна Македония", но също така и "ценна реликва".
Ръкописът съдържа около 330 думи, фрази и кратки изречения. Той е написан с гръцки букви, но учените са заключили, че езикът принадлежи към народния език на костурския регион, а именно от околностите на село Богацко. Сред написаните думи са "сокол", "врабчета", "кокошки", "кози", "агнешко", "круша", "месо", "сирене", "яйца", "вино", "сол" и "пшеница".
Оделението "македонски" в по-старите документи обозначава географския регион Македония, а не отделна етническа или езикова принадлежност. Подобно на понятия като "тракийски" или "добруджански", терминът посочва мястото на произход на населението.
Безспорен факт остава това, че съвременният македонски книжовен език е кодифициран едва през 1944-1945 г. в рамките на тогавашна Югославия. Българските учени, документи от периода и десетки свидетелства посочват, че до този период значителна част от населението във Вардарска Македония се е самоопределяло като българско, а местните хора са говорили на български език.
Като аргумент за това са документи на Братя Миладинови, Григор Пърличев, Димитър Талев, дейността на Българската екзархия, както и множество училищни, църковни и революционни архиви от XIX и началото на XX век, в които езикът е определян като български, а населението като българско.
До 1944 г. не съществува отделен кодифициран македонски книжовен език, нито самостоятелна езикова норма. Създаването на съвременния македонски книжовен език е политически процес, осъществен след Втората световна война върху основата на западните български говори в Македония.
