Новини
Търси

Скопие с хленч на отчаянието: ЕС трябва да се промени, за да приеме РСМ

Скопие с хленч на отчаянието: ЕС трябва да се промени, за да приеме РСМ

България не може да приеме създаването и утвърждаването на македонска идентичност, когато това става на принципа на противопоставянето на българската идентичност. Да го кажем така: ние сме българи и нямаме нужда от македонци, за да се идентифицираме като българи. Защо македонците имат нужда от българите, за да се определят като македонци? Що за идентичност е тази, която има нужда от другиго, за да посочи себе си?

Българските евродепутати са внесли близо 100 изменения в доклада на Томас Вайц, докладчикът на Европейския парламент (ЕП) за напредъка на Северна Македония. Това става ясно от напоителните възмущения, които се леят в медиите на Република Северна Македония (РСМ).

Според македонските журналисти това означавало, че една трета от всички поправки в доклада на ЕП са дошли от представители на България, сякаш „София няма друга потребност или удовлетворение в ЕС, освен да се занимава с евроинтеграцията на нашата държава“.

Основната болка на македонската рецепция явно идва от това, че България иска РСМ да приеме в конституцията си съответните промени, които биха гарантирали правата на българите в страната. Разбира се, това не е просто искане на София, а е основата в т.нар. „Европейски консенсус“ или „френското предложение“ от 2022-ра г., с което официално Скопие се е съгласило и приело като нормативна точка на кандидатурата си за член на Европейския съюз.

Според журналистите в РСМ българските евродепутати използвали „слабостите във вътрешното управление на нашата държава, за да поставят допълнителни условия чрез незадоволителните резултати в борбата с корупцията, върховенството на закона и други въпроси“. Оттук София вадела „под килима“ темите, от които България не се отказвала – съвместните чествания, историята, езика, досиетата на службите, езика на омразата, учебниците. Целта на това била „да се проблематизира статусът на Македония и да се разшири списъкът с искания“.

София, разбира се, не е виновна за незадоволителните резултати на РСМ спрямо борбата й с корупцията и върховенството на закона. И това не е равносметка на България, а на всички европейски институции, които имат отношение към мъчния и труден път на РСМ към ЕС. Докладите и на ЕК, и на ЕП са минорни: никакъв напредък в борбата с корупцията, политически натиск върху съдебната система, липса на реформи. И за всичко това е виновен Християн Мицкоски, а не българските евродепутати. „Списъкът с искания“ към РСМ действително има и той касае необходимостта от реформи, които страната е приела, че ще извърши, ако иска да стане член на ЕС. Ако Християн Мицкоски е с изцапани гащи, никой друг не му е виновен.

Македонците сега се хващат на това, че докладчикът Томас Вайц бил предложил изменение в доклада на ЕП, с което за първи път поискал правната служба на Европейския съвет спешно да изясни „всички двусмислия около правния статус в процеса на присъединяване към ЕС на втория двустранен Протокол към Договора за добросъседство и приятелство“ между България и Македония. Според скопските журналисти Европейският съвет споменава Протокола, но не го посочва като задължително условие. Протоколът, значи, излизал далеч извън рамката на конституционните промени и се използвал като аргумент, че няма гаранция дали и след тази отстъпка Македония няма да остане блокирана по пътя към ЕС.

Но вторият двустранен протокол, подписан от властите в РСМ, е неразривно свързан с преговорната рамка на Скопие за членство в ЕС. А това означава, че Скопие трябва да направи конституционни промени, за да включи българите в основния си закон, преди да започне реалното отваряне на главите. Той постановява също, че РСМ трябва да забрави за езика на омразата в публичното си пространство и да реабилитира жертвите на политическите репресии с българското самосъзнание.

Вторият двустранен протокол е и изрично споменат в Заключенията на Съвета на ЕС от юли 2022 г., т.е. той има условията не просто на двустранно споразимение, а на европейско условие. Наред с това, протоколът е подписан въз основа на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и РСМ, който е международно правен акт, ратифициран и от българския, и от македонския парламент. Т.е. протоколът реферира и към политическото условие, и към правнообвързващата норма. А с този хленч на скопските пропагандатори, които обикновено са продължение на политическия феодализъм на Християн Мицкоски в медийната сфера, РСМ всъщност иска да ни каже, че иска да влезе в ЕС през задния вход. Скопие иска да стане член на пространството на закона, чупейки закона.

Македонските PR-и на Мицкоски, които се етикират като журналисти, казват също, че Вайц „отваря въпроса за македонския език и идентичност с изменение, в което се казва, че той „признава съществуването на различни тълкувания относно произхода на македонския език и идентичност“.  Оттук, продължават медиите в Скопие, „Вайц заявява, че има различни тълкувания по тези въпроси, но с оценката, че те нямат влияние върху ЕП, на практика ги изважда от Копенхагенските критерии и от Преговорната рамка“.

Както вече многократно е ставало въпрос, самоидентификацията е право – никой не отрича правото на Скопие днес да говори на македонски, утре – на китайски. Съображението на България е, че правото на самоопределение не може да се случва на базата на кражба на история, език, култура и за целта да се бълва поточна линия от фалшифицирани документи. А този въпрос касае не само тесни научни дискусии, но има и универсално административно измерение, защото промяната на съдържанието на учебниците в РСМ може да започне с научен стимул, но се прилага посредством административните функции на държавата.  

В допълнение, България не може да приеме създаването и утвърждаването на македонска идентичност, когато това става на принципа на противопоставянето на българската идентичност. Да го кажем така: ние сме българи и нямаме нужда от македонци, за да се идентифицираме като българи. Защо македонците имат нужда от българите, за да се определят като македонци? Що за идентичност е тази, която има нужда от другиго, за да посочи себе си?

Официално Скопие възлага надежди и на това, което счита за желание на Вайц „да изисква Европейският съвет и Европейската комисия да се ангажират по-активно с деблокирането на преговорите с Македония, а отварянето и затварянето на преговорните глави да се решава с квалифицирано мнозинство, вместо както досега – за всеки етап да се гласува с консенсус.“

Много мъка и парадокси има в подобен вопъл на отчаянието. Съгласно Договора за ЕС, решенията за разширяване на съюза, минаващи през затварянето на отделните глави, изисква консенсус (единодушие). Възприемането на „квалифицирано мнозинство“ би изисквало промяна на нормативната основа на ЕС (за подобна промяна отново би се изисквало единодушие). И когато скопските власти искат приемането на вземане на такива решения с квалифицираното мнозинство, те всъщност гарнират глупостта си с наглост, защото искат не те да адаптират закона си към ЕС, а ЕС да адаптира своята нормативна база в услуга на РСМ. Това е поредното доказателство за илюзиите на Мицкоски.  

Но както разваленият часовник, който е верен два пъти в денонощието, така и пропагандата в РСМ понякога има сблъсък с реалността.

Nezavisen.mk пише: „Лошата новина е, че и други евродепутати искат да се изтрие възможността за фазово присъединяване към ЕС и се настоява за стриктно изпълнение на условията. Дори изменението, с което се иска „Съветът да гарантира, че след конституционните промени преговорите с Македония ще продължат“ – т.е. иска се гаранция за вече съществуващата „гаранция“ – изпраща неприятен сигнал, че дори това, което смятахме за „бетонирано“, започва дискретно да се проблематизира от някои членове на ЕП. Нещо повече, самият докладчик Вайц вече не настоява за толкова силни гаранции за членство, а в едно от своите изменения също предлага постепенна интеграция, т.е. фазово членство“.

Лошите новини за РСМ тепърва ще има. Но техният спонсор не е в Брюксел или в София, а в Скопие.

Последвайте Таралеж в google news бутон
Редактор

Коментари (0)