Снимка: БТА

Хората плащат цената и на безводието в чешмите, и на наводнението в лъскавите курорти

Събитията от последната седмица ме връщат 20 години назад, когато Локорско беше под вода. На 8 август 2005-а година край Локорско възрастна жена беше разбрала, че ще идва телевизионен екип. Когато видя брандираната кола, се размаха да спрем. Беше на пътя. Плачеше. Жена с достойнство, професия, роднини. Цял живот работили. Три поколения строили къща, до дни синът ѝ щеше да доведе булка у дома. Придошлата река беше наводнила цялата им къща, подбила основите. "Къде ще живеем сега", питаше жената през сълзи.

Двайсет години след това в русенско обявиха бедствено положение и призовават хората да се евакуират. Във Велико Търново затвориха за посещения черквата "Св. 40 мъченици", защото река Янтра показва своя характер и рязко увеличава нивото на водите си. Някои от собствениците на домове в Царево задават същия въпрос - къде ще живеем. В близост до този курорт, макар и малцина, някои от хората в "Елените" са избрали за своя постоянен дом точно това вилно селище. Други са инвестирали години труд, за да имат дом за отдих, но сега се чудях дали въобще имат нещо, защото няма как да са се сетили навреме да питат дали домът им не е построен върху река. 

20 години. Имаше кризисни щабове, снимки на политици с ботуши и лопати в ръце, имаше обещания, заповеди, подписи - хартия. 

Последваха други наводнения - Бисер, Мизия, Карловско,... Помните ли, че в Мизия хората не можеха да гласуват, защото документите, къщите, улиците - бяха заличени. И този проблем се забрави.

А Карловските села - Каравелово, Богдан и Слатина, отбелязаха трета годишнина от наводненията. Тогава водопад тръгна от планината, влачейки трупи на прясно отсечени дървета, камъни, боклуци и всичко, което срещне по пътя си и със страшна сила навлезе в домовете на хората, обръщайки хладилници, перални, машини и всичко, до което се докосне. Божия милост беше, че водата придойде през деня, за да могат хората да отидат на по-високо място в домовете си. Добре че хората се обединиха и с общи усилия разриваха тинята от спалните, извличаха трупи от спалните, повдигаха метални врати на гаражи, подхвърлени като детски пумпал от водата. 

Три години след наводненията улиците край реката са черен път. Няма и следа от политическо ухажване, медийното внимание вече е другаде. Пътища няма, канализация - също. Хората се справят поединично.

Но нито една от тези истории не ни служи за поука. Трагедията във вилно селище "Елените" показа, че наводнения може да има и в луксозните частни райони. И отново - че цената плащат не тези, които са отговорни за незаконното строителство.

В същото време на 350 км от "Елените" хората в Плевен са на воден режим. В училищата пълнят резервоари. За болницата и яслите - както могат, така се справят. Някои черпят опит от перничани, които около година бяха на безводен режим. Други си спомнят стария виц: "сменям трабант за къпана врачанка". И всички вкупом цъкаме с език. 

И не, не че няма решение. Решение вероятно има, но то не е удобно, политкоректно, нито изгодно. 

Защото шапки много - "ВиК Холдинг", Национален борд по водите, общини, ... ама главите, които реализират истинско управление, хидроинженерни решения, постоянна поддръжка - те са малко.

В България има около 6 800 язовира - малки, големи, частни, напоителни, рибарски. Вероятно някъде някой има точната бройка, състояние, местоположение. Дано! Част от тях са в активите на Държавното предприятие "Управление и стопанисване на язовири" (ДПУСЯ). Други са под шапката на общините, в състава на частни фирми или на "Напоителни системи ЕАД".

И за жалост, стават "наши"- на целия народ, само когато прелеят. Тогава медиите съобщават за тях, съседи и доброволци помагат - всеки според възможностите си и ... забравяме. 

Последвайте Таралеж в

Редактор

Весела Веселинова