Бодли

Един жест срещу цяла система

16 януари 2026, 16:37
Таралеж ПК

София Калинова в „120 минути“ и въпросът, който институциите избягват: кой защитава глухите в България

От началото на 2026 г. Българското национално радио излъчи няколко последователни емисии, в които новините бяха представени на български жестов език – на 5, 7, 8 и 13 януари.

Това не е спорадично „жестово участие“, нито символичен жест по повод. Това е практика – все още ограничена, но последователна. И точно тя поставя неудобния въпрос: ако една национална медия може да осигури достъп до информация на жестов език, защо държавата като система продължава да го прави частично, несигурно и на парче?

Преди няколко дни, в ефира на „120 минути“, глухият адвокат София Калинова направи нещо рядко за българската телевизия – тя не разказа „лична история“. Тя постави диагноза. Диагноза за държава, която признава жестовия език със закон, но често го оставя без реална стойност в съдилища, училища и институции.

Първата ѝ любима дума е „достойнство“. И именно тя превърна разговора от човешки разказ в обществен проблем.

От Асеновград до ефира: тишината, която не е мълчание

София Калинова завършва училище и гимназия в Асеновград, в нормална паралелка, редом със свои чуващи съученици. Това не е сантиментален детайл, а ежедневна битка – за разбиране, за равнопоставеност, за присъствие. Родителите ѝ, учителите и съучениците ѝ помагат не защото „така трябва“, а защото без такава подкрепа системата просто не работи.

Тя има брат близнак, който също е глух. Бабата е глухоняма. Семейството носи дълга история на адаптация – не към увреждането, а към общество, което рядко е проектирано да включва.

Бабата на София, която също носи името София, е дете на глухи родители и участва в развитието на жестомимичния език. В това семейство жестовият език не е помощно средство – той е култура, памет и идентичност.

Майката – гласът, който не се чува, но се носи

Майката на София е оперната певица Мария Гъркова – професионален глас, изграден върху звук, сцена и интерпретация. Парадоксът е очевиден: в семейство, в което музиката и гласът са професия, жестовият език става другият начин на изразяване.

Мария Гъркова не е просто родителска подкрепа. Тя е активен участник в битките на дъщеря си – включително в ключовия момент, когато София трябва да се яви на матура и системата отказва да я види.

Матурата, която отвори врата за други

Когато завършва гимназия, София иска да се яви на матура по английски език. Оказва се, че Министерството на образованието и науката няма предвиден реален механизъм, който да го позволи равнопоставено за глухи ученици.

Заедно с майка си Мария Гъркова, София започва битка с институциите. Резултатът не е индивидуално изключение, а нормативна промяна, която създава възможност и други глухи деца да продължат образованието си.

Това е първият ясен пример как личната борба се превръща в обществена поправка.

Ирландия като контраст, не като бягство

По-късно София заминава за Ирландия, където се дипломира като адвокат. Там жестовият език се възприема като работен език, а не като услуга „при нужда“. Тя владее български, ирландски, американски, международен и английски жестов език – не като биографичен факт, а като професионален ресурс.

Именно този опит стои зад думите ѝ в „120 минути“. София не говори емоционално. Тя сравнява системи.

Законът го има. Реалността – неравна.

България е сред страните, които официално признаха жестовия език – с право на жестов превод, включително при публични услуги и достъп до информация.

Но между закона и реалността остава пропаст:

недостатъчен брой квалифицирани преводачи;
липса на системни политики в съд, полиция, здравеопазване и администрация;
разминаване между медийно добро намерение и реално правно задължение.

Резултатът е, че глухите хора често разчитат не на право, а на случайност.

БНР като симптом и сигнал

Казусът с БНР от януари 2026 г. показва две неща едновременно.

Първо – че достъпът е възможен, когато има воля. И второ – че медиите започват да изпреварват институциите.

Ако новините могат да бъдат на жестов език, защо уведомленията от съдилища, болници и администрации не могат?

„България“ в три пръста

София разказва и за един силно символичен детайл. Жестът за „България“ в жестомимичния език произлиза от перото на гвардейците след демокрацията – три пръста, насочени към челото. Жест за принадлежност, но и за съзнание. За памет. Това не е мимика. Това е история, кодирана в движение.

Днес София Калинова е майка на 6-месечно дете. Тя в бъдеще обмисля възможността да се върне в България, за да предлага адвокатски услуги за глухи и глухонеми хора, директно на жестов език – без посредници, без „превод на доверие“.

Това поставя най-неудобния въпрос: готова ли е българската система за професионалисти, които не искат изключения, а работещи правила.

Когато жестът изпреварва системата

Историята на София Калинова не е за „преодоляване на увреждане“. Тя е за границата между признание и реален достъп, между закон и практика. Един жест срещу цяла система може да изглежда малък. Но понякога именно жестът показва къде системата още не е проговорила.