ТАРАЛЕЖ

Разследване за непрозрачността, липсата на отчетност и концентрацията на над 70 милиона евро годишно в ограничен кръг бенефициенти

Програма „Еразъм+“ е замислена като инструмент на Европейския съюз за модернизиране на образованието, обучението и младежките политики. Звучи прекрасно и можем да бъдем сигурни, че ще работи отлично, но за съжаление в някоя паралелна вселена или поне на няколкостотин километра от границите на страната ни.
Вместо това, в България все по-често се чува друго определение – „Еразъм за нашите хора“.
Дали тази иронична фраза не крие дълбок проблем в начина, по който Центърът за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР), националната агенция по програмата, управлява европейските средства?

Без контрол и с нарастващи съмнения за фаворитизъм

Източници твърдят, че ЦРЧР функционира като затворена система за разпределение на милиони евро към ограничен кръг от фирми и организации. Възможно ли е в отсъствието на ефективен контрол от МОН да е изградена мрежа от „свои хора“, която управлява европейските пари с пълна автономия и минимална отчетност? И ако това е така – защо институциите си затварят очите?

Скандалът с оценител, за когото европейските институции и прокуратурата потвърдиха, че е оценявал проекти на свои роднини и близки за над 3 милиона лева, остава нерешен.
Това недвусмислено показва, че системата за контрол е де факто парализирана. Именно поради тази причина, подобно на метастази, сенчестите практики в самата структура продължават да се самовъзпроизвеждат чрез същите лица, срещу които са документирани сигнали от миналото.

„Случайна томбола“ или внимателно режисиран подбор?

По документи разпределението на проектите към оценителите се извършва чрез електронна „томбола“. Но според участници в процеса, този принцип често се заобикаля чрез ръчен подбор. Дали така наречената случайност всъщност не е внимателно режисиран процес, позволяващ проекти на определени кандидати да попадат в „сигурни ръце“?

Ако това се потвърди, става дума не просто за административна нередност, а за потенциална злоупотреба с европейски средства – нещо, с което би трябвало да се заеме и ОЛАФ.

Необяснимо доверие и мълчание от МОН

Назначаването на новия директор на ЦРЧР – човек, на когото са поверени над 70 млн. евро годишно, остава без публична обосновка. По повода, 36 организации изпращат отворено писмо до министъра на образованието с въпроси за критериите, опита и компетенциите на ръководството. Отговор и до днес няма. Защо МОН запазва мълчание? Не бихме искали дори да си помислим, че доверието към ръководството се дължи не на резултати, а на политическа протекция.

Натиск, страх и „приватизиране“ на оценителския процес

След завръщането на сегашното ръководство през 2024 г., експерти твърдят, че оценителите са подлагани на натиск – да приемат проекти извън своята експертиза, иначе договорите им се прекратяват след три отказа.
Това е стар колкото и света метод и е очевиден механизъм за елиминиране на независимите и критични гласове? От своя страна, това естествено води до умишлено занижаване на качеството на оценките, но с гарантиран „удобен“ резултат.

„Най-добрите“ проекти или най-приближените?

Програмата „Еразъм+“ финансира иновации в професионалното образование. Очакването е ясно - най-добрите идеи и екипи да получат подкрепа. Но обявените през 2025 г. резултати в доходоносната Ключова дейност 2 (ПОО) пораждат тревожни въпроси.
Три организации – две училища и една частна фирма – получават между 250 000 и 400 000 евро, без да са доказали капацитет или опит, и при това със сума форфе, която не изисква документално отчитане.

• Фирма без публичен сайт и история в образованието – 250 000 евро за „дигитална трансформация“.
• Професионална гимназия в малко село – 250 000 евро за проект с изкуствен интелект.
• Друго училище – 400 000 евро за интегриране на AI.

Възможно ли е оценителите да са били насочени към тези проекти? И как е възможно организации с минимален опит да получават стотици хиляди евро, докато доказани кандидати остават без финансиране? Не подсказва ли това възможна вътрешна схема на фаворизиране?

Акредитациите – новата „златна хранилка“?

С въвеждането на системата за акредитации през 2021 г. се появява нов феномен – директен достъп до пари без ежегодна конкуренция.
Проверка показва, че първите акредитации са обявени дискретно, само за няколко дни през летните отпуски, за да се ограничат случайните кандидати и да се осигури предимство на „подготвените“.

През 2025 г. акредитираните организации получават над 22,5 милиона евро автоматично в различните направления на програмата. Разпределението е показателно:

• „Професионално образование и обучение“ – 70% от бюджета (10 830 726 евро)
• „Младеж“ – 70% (4 130 133 евро)
• „Училищно образование“ – 60% (6 057 918 евро)
• „Образование за възрастни“ – 50% (1 543 237 евро)

Дали това не е съзнателна стратегия за гарантирано финансиране на избран кръг организации, за сметка на останалите? И защо няма нито една публично достъпна мотивировка за тези решения?

Кой контролира контролиращите?

Контролът върху акредитираните е в ръцете на вътрешен отдел „Отчитане“ – структура, част от самия ЦРЧР. Това означава, че хора от същата институция решават колко добре са се справили бенефициентите, на които после разпределят средства. Не е ли това типичен конфликт на интереси? И защо вътрешната процедура за определяне на финансирането остава строго засекретена?

Няколко примера подсилват съмненията:

• Еднолична фирма от Стара Загора – 234 613 евро годишно по сектор „Професионално образование“. Това е сектор, в който работят основно професионални гимназии, но нито една от тях не е достигнала тази баснословна сума, отпусната на едно ЕООД.
• Неправителствена организация с ограничен капацитет – 189 606 евро в сектор „Младеж“, в който масово се раздават и суми над 50 000 евро.

Какви критерии са използвани, за да се отпуснат именно тези суми?
Не изглежда ли по-скоро, че точките в отчетите се използват за награждаване на лоялните?

Имайки предвид, че със средствата по тези проекти за мобилност във всички сектори се финансират физически лица, които пътуват на краткосрочни мобилности в чужбина от средно 1-2 седмици, отпуснатите огромни суми означават стотици мобилности, които въпросните фирми и НПО следва да реализират и за които някои от тях нямат доказан капацитет – факти, който вероятно услужливо не е взет под внимание при оценяването на акредитациите.

„Еразъм+“ за всички – или за избрани?

Хиляди училища, университети и младежки организации остават в „резервните списъци“ поради недостиг на финансиране.
Но има ли реален недостиг, ако над 70% от бюджета в някои сектори се раздава автоматично?
Не се ли стига така до монополизация на достъпа до европейските програми, при която новите кандидати са фактически блокирани?

Време за отговори

България получава над 70 милиона евро годишно по линия на „Еразъм+“.
Дали тези средства действително стигат до образованието и младежките организации – или до ограничен кръг от бенефициенти с институционален чадър?
Дали МОН ще поиска прозрачност и реална проверка?
Или отново ще трябва ОЛАФ да установява как и защо европейските пари се „топят“ в непрозрачни процедури?

 Смисълът отвъд проблемите или защо трябва да знаем какво се случва в ЦРЧР

 „Еразъм+“ трябва да е програма за хората и идеите, не за връзките и удобните. Ролята й е фундаментална както за професионалното развитие на кадрите в сектор „Образование“, така и за  развитието на младите, предоставяйки им редица инструменти, чрез които се откриват нови полета за изява, перспективи, хоризонти.

А когато европейските пари стават повод за съмнения, а не за развитие, обществото и най-вече младите, чието бъдеще пряко зависи от раздаващият щедро средства ЦРЧР, имат право да питат – дали това е център за развитие на човешки ресурси, или на човешки зависимости?

ПРАВО НА ОТГОВОР:
Редакцията предоставя право на отговор на всички засегнати страни в материала. Центърът за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР), Министерството на образованието и науката (МОН) или други споменати институции и организации могат да изпратят официално становище, уточнение или коментар, които ще бъдат публикувани без редакторска намеса, в съответствие с чл. 18 от Етичния кодекс на българските медии и принципите на журналистическата коректност.

РЕДАКЦИОННА БЕЛЕЖКА:
Настоящият материал е част от журналистическо разследване на Таралеж, посветено на прозрачността и контрола при управлението на европейските програми в България. Публикуването му има за цел да насърчи обществен дебат, отчетност и добро управление на публичните средства.

Автор:Васил Николов 

Последвайте Таралеж в

Редактор

Таралеж ПК