Бодли

Изборите наближават. Защо Радев и Пеевски мълчат?

26 февруари 2026, 14:22
Евгени Кръстев

БТА

Най-големият въпрос обаче е този за избирателната активност. В случая колкото по-висока е тя, толкова по-малко партии ще има в парламента и съответно двете големи – Радев и ГЕРБ, ще имат по-голям брой народни представители

Вече имаме служебно правителство, което да организира и проведе предсрочните парламентарни избори на 19 април. Започнаха да се появяват и социологически сондажи, които ни очертават ситуацията, такава каквато ще е тя до началото на същинската предизборна кампания.

Най-вероятно след това ще настъпят известни промени в социологическата картина. Те ще бъдат свързани с появата на повече информация за формата, в която Румен Радев ще се яви на изборите, за неговата програма и приоритети, както и за състава на неговите листи, в които поне водачите определено ще имат значение.

Не без значение ще бъде и подходът, на които останалите формации, претенденти за парламентарно представителство, ще заложат по време на кампанията спрямо коалицията на бившия президент. В момента той е фаворит и това няма да се промени в седмиците непосредствено преди 19 април.

Въпросът тук е дали хората на доскорошния президент ще надградят или ще свалят спрямо тези около 30%, с които разполагат в момента. Процентите, на които те ще се стабилизират, след като покажат цялостната визия на своята коалиция, ще оформят и резултата, който ще получат на самите избори.

Очертаването на въпросната визия ще започне да се случва още с появата на яснота относно партиите, чиято регистрация Радев ще използва за тези избори. Той няма своя формация и затова му се налага да използва други.

Най-вероятно това ще са малки и слабо познати партийни субекти. Всеки един субект обаче има своята идентичност. Ето защо, макар да изглежда формален, този въпрос е важен. Изборът на формации за регистрация за изборите ще е първия знак, който ще започне да разкрива същинските намерения на Радев.

Част от хората в листите вероятно ще бъдат рекрутирани именно от формациите носители, така че и от тази гледна точка въпросът не е за подценяване. Особено интересно е дали в коалицията на бившия президент ще попадне формацията АПС. Това от една страна би било знак срещу Делян Пеевски, един от основните противници на Радев. От друга страна пък АПС, като парламентарна формация в момента, ще има право на представители в секционните избирателни комисии (СИК).

Така Румен Радев ще може да разположи свои хора в СИК, които да наблюдават изрядността на изборния процес. Радев изразява силно безпокойство, че конкурентите му могат да използват различни методи и да предприемат различни действия срещу него, хората му и намеренията му. Именно затова той засега работи непублично и ще започне да дава повече информация едва тогава, когато законът изисква това от него.

Иначе позициите, от които коалицията на Радев и ГЕРБ влизат в предизборната кампания са до голяма степен ясни – около 30% за Радев и около 20% за ГЕРБ. За останалите формации маржовете са по-големи и трудно може да се определят позициите, от които те влизат в кампанията. По-ниските социологически резултати, които имат също правят нещата за тях по-неясни от гледна точка на крайния резултат на 19 април.

Най-големият въпрос обаче е този за избирателната активност. В случая колкото по-висока е тя, толкова по-малко партии ще има в парламента и съответно двете големи – Радев и ГЕРБ, ще имат по-голям брой народни представители.

За ППДБ най-големият риск е, че те предизвикаха оставката на правителството на Росен Желязков, а сега може да се окажат в 52-то НС с по-малко депутати, отколкото имаха до момента. Останалите сигурни участници в новия парламент са „Възраждане” и ДПС.

Най-вероятно партията на Костадин Костадинов ще претърпи най-големи щети на предстоящите извънредни избори. Появата на Радев на терена на реалната политика я изсмуква електорално и освен това евентуална по-висока избирателна активност също би я засегнала. Тези два фактора в съчетание помежду си могат да върнат „Възраждане” там, откъдето то започна парламентарния си път, някъде между 5-те и 6-те процента.

ДПС е формация с устойчив електорат. Той нито може да нарасне прекомерно, нито може да спадне толкова много, че да ликвидира напълно формацията като фактор в българския политически живот. На този етап дори могат да се намерят определени аналогии между предизборното поведение на Румен Радев и това на Делян Пеевски.

Общото между двамата е мълчанието. След оставката на правителството на Желязков, Пеевски започна все по-малко да присъства в публичното пространство. Точно същото се случва и с Радев след неговата оставка от президентската институция.

Принципът „мълчанието е злато” обаче ще работи до началото на същинската кампания, след това все нещо ще трябва да се казва и говори. Предизборната кампания по дефиниция е публична. Тя представлява комуникация между формациите и обществото, както и между самите формации, кандидатстващи за доверието на избирателите.

Пеевски мълчи, за да не предизвиква негативни реакции към себе си, но ако Радев не привлече АПС, това би създало една доста комфортна ситуация за лидера на ДПС. Той би останал единствения силен претендент за традиционния електорат на старото ДПС. За този електорат силният лидер е от съществено значение. С АПС в редиците си Радев също може да бъде възприет като силен лидер от тази традиционна общност и да прибере известна част от нейните гласове, които иначе биха отишли при Пеевски.

Тук обаче е възможно Радев да попадне в дилема. Заиграването с традиционния електорат на ДПС може да не се възприеме добре от русофилския вот, който е ориентиран към коалицията на бившия президент. Нещо повече, по-радикалните формации като „Възраждане” е възможно да се възползват и да атакуват Радев именно по тази линия.

В предизборната кампания Радев и „Възраждане” ще бъдат ярко изразени противници, въпреки че по много въпроси имат идентични разбирания и позиции. Стремежът им е към един и същи електорат. Точно поради това „възрожденците” вече предизвикват бившия държавен глава и се опитват преждевременно да нарушат мълчанието му.

Най-вероятно това няма да се случи, но е почти сигурно, че „възрожденските” атаки ще се усилят в седмиците непосредствено преди 19 април. От „Възраждане” ще търсят начин ако не напълно да избегнат, то поне да минимизират щетите, който получават от коалицията на Румен Радев.

Това няма да е никак лесно. То дори е практически невъзможно. „Възраждане” обаче ще се опитват да го постигнат просто, защото друго вече не им е останало. Голяма част от кампанията на хората на Костадинов ще бъде посветена точно на тези усилия.

Независимо от обтегнатите предизборни отношения между Радев и „Възраждане”, ако след изборите се окаже, че те заедно имат аритметично мнозинство, е много вероятно да се окажат в общо управление. Вероятността за такова мнозинство не е голяма, но ако се случи е възможна появата и на външен натиск за формиране на правителство между двете формации.

Най-вероятната възможност след 19 април би била между коалицията на Радев и ППДБ. Социологическите сондажи до момента ясно показват, че заедно те ще имат достатъчно мандати за парламентарно мнозинство.

Едно такова развитие на политическата ситуация ще изправи ППДБ пред труден избор и сложни решения. Много голяма част от техните избиратели не биха преглътнали коалиция с Радев, особено що се отнася до електората на ДСБ.

Възможно е вътре във формацията на градските десни да се оформят крила, които да имат различни интереси по отношение на включването на техния политически субект във властта или оставането му в опозиция. От значение ще бъде и резултатът на ППДБ

Ако те имат по-малко депутати в новия парламент, трябва внимателно да преценят как да действат, защото при нови предсрочни избори в рамките на тези година, спадът при тях може да продължи. Много е възможно коалиция между Радев и ППДБ да е единствения вариант за редовно управление и ако такава не се състави, то отиването на нов предсрочен вот да се окаже неизбежно.

В сегашното положение геополитиката е буквално въведена във вътрешната политика. Отношението към нея е от голямо значение при формирането на всяко едно правителство, особено ако то е коалиционно. ППДБ и Радев трябва да направят много, за да сближат позициите си по основните геополитически теми, които съществуват в света към момента.

На този етап от ППДБ вече дадоха определени знаци, които по-скоро говорят за устойчивост, т.е. за запазване на вече заявените позиции. Що се отнася до Радев, възможно е да чуем нещо, когато той и хората му започнат да говорят. Също така обаче е възможно те да оставят тези въпроси за времето след 19 април, когато изборният резултат вече е ясен и на дневен ред е темата за съставяне на правителство.