Ружа Райчева: "Сияние" може да е изненадата на изборите, не е изключено да има съюз Радев-Борисов
"Очаквам да има правителство след вота на 19 април", каза още пред ТАРАЛЕЖ журналистът
Политическата нестабилност в България, невъзможността за съставяне на трайни правителства през последните години и серията от предсрочни парламентарни избори доведоха до значителни разходи за държавния бюджет на страната ни.
Данните показват, че от 2021 г. досега България е похарчила над 1,1 милиарда лева за провеждане на избори.
Няма как да не отбележим, че в периода 2021–2024 г. българските граждани гласуваха многократно за парламент, президент, местна власт и Европейски парламент.
На 4 април 2021 г. бяха проведени парламентарни избори, които струваха на държавата около 65,6 милиона лева. Въпреки резултатите от вота, парламентът не успя да излъчи стабилно правителство.
Само три месеца по-късно – на 11 юли 2021 г. – се проведоха нови парламентарни избори. Те струваха приблизително 68 милиона лева. И този вот обаче не доведе до устойчиво управление.
В резултат на това се стигна до трети парламентарен вот за годината – на 14 ноември 2021 г., който беше проведен заедно с президентските избори. Комбинираният изборен процес струва приблизително 124 милиона лева, което го прави един от най-скъпите избори в последните години.
На 2 октомври 2022 г. бяха проведени нови парламентарни избори, чиято организация струва около 71 милиона лева. Въпреки поредния вот, политическата конфигурация отново не доведе до стабилно управление.
Сходна беше ситуацията и през 2023 година - на 2 април се проведоха нови парламентарни избори, а разходите за тях достигнаха приблизително 87 милиона лева.
По-късно същата година - на 29 октомври, в България се проведоха местни избори. Те са сред най-сложните за организиране, тъй като включват избор на кметове и общински съветници в цялата страна. Разходите за този вот достигнаха приблизително 100 милиона лева.
През 2024 година българските избиратели отново бяха призовани до урните. На 9 юни 2024 г. се проведоха едновременно парламентарни и европейски избори. Комбинирането на два избора в един ден намалява част от организационните разходи, но въпреки това бюджетът за вота достигна приблизително 98 милиона лева.
Само няколко месеца по-късно - на 27 октомври 2024 г., страната проведе нови парламентарни избори. Разходите за тях бяха около 100 милиона лева.
Политическата нестабилност продължи и през 2025 г., когато правителството подаде оставка след масови протести. В резултат на това бяха насрочени нови предсрочни парламентарни избори на 19 април 2026 г. - това ще бъде осмият парламентарен вот за около пет години, което е безпрецедентно за съвременната политическа история на България.

В разходите за организация на избори се включват:
отпечатване на бюлетини и изборни книжа;
транспорт и логистика на изборните материали;
машинно гласуване и техническа поддръжка;
възнаграждения за членовете на секционните комисии;
видеонаблюдение и техническо оборудване.
Цената на един изборен ден обикновено варира между 70 и 120 милиона лева, в зависимост от това дали изборите са самостоятелни или комбинирани.
Предстоящите предсрочни парламентарни избори през пролетта също ще бъдат скъпи - с почти 20 милиона евро повече. Правителството вече отпусна средства за подготовката им, а прогнозите на Министерството на финансите показват, че вотът ще струва между 75 и 80 милиона евро (около 147–156 млн. лева).
Честото провеждане на избори се превръща в сериозно финансово бреме за държавния бюджет.
Докато политическите партии не намерят устойчив модел за управление и стабилно парламентарно мнозинство, България вероятно ще продължи да плаща висока цена – не само политическа, но и финансова – за всяко следващо отиване до урните.
Честите избори през последните години превърнаха България в една от държавите в Европа с най-интензивен изборен цикъл.
"Очаквам да има правителство след вота на 19 април", каза още пред ТАРАЛЕЖ журналистът
"Твърдението, че служебното правителство е експертно - е абсолютно несъстоятелно, предвид биографиите на хората, които са включени", каза пред ТАРАЛЕЖ анализаторът
"Служебният кабинет дава архитектурата на следващата коалиция", каза още пред ТАРАЛЕЖ политологът
Кристина Абаджиева е журналист с 20-годишен опит в редица печатни медии и телевизии. Интересите са ѝ свързани с политика, общественозначими теми и разследваща журналистика. Член е на Асоциацията на европейските журналисти в България.

Коментари (0)