Бодли

Колкото повече харесвате агресията, толкова повече ще се сблъсквате с нея

2 ноември 2025, 08:00
Евгени Кръстев

Pixabay

Средата, в която живеят и се формират като личности младите хора, се обуславя от два основни фактора – семейството и училището. И ако има слабости в единия от тези фактори, те не могат да бъдат компенсирани от другия. Така слабостите неминуемо се отразяват върху развитието на подрастващите. А тяхното натрупване води до девиантно поведение, на каквото все по-често сме свидетели.

Агресията в нашето общество е видна навсякъде. Тя вече трайно е навлязла в училищата, където младите хора би трябвало да се обучават, да трупат знания и умения и да се формират като личности. Така е и на пътя. Там основна роля играе поколението в средна възраст.

Това са хора, които работят, плащат данъци и отглеждат своите деца, на които би следвало да дават пример, включително и морален такъв. Грижата за подрастващите има не само материално, но и ценностно измерение. Или казано с други думи, освен нахранено и добре облечено, детето трябва да бъде възпитавано, така че развитието му да включва морални добродетели и устойчиви принципи.

Средата, в която живеят и се формират като личности младите хора, се обуславя от два основни фактора – семейството и училището. И ако има слабости в единия от тези фактори, те не могат да бъдат компенсирани от другия. Така слабостите неминуемо се отразяват върху развитието на подрастващите. А тяхното натрупване води до девиантно поведение, на каквото все по-често сме свидетели.

Агресията обаче присъства и в публичния живот. В медиите и особено в социалните мрежи, тя е широко разпространена. Политическата ни сфера е доминирана много повече от напрежение и групови интереси, отколкото от конструктивен диалог и търсене на компромиси в обществена полза.

Дори позитивните за страната решения се вземат не чрез комуникация и взаимодействие, а като резултат от налагане на една позиция над друга. Единственият положителен момент тук е, че в най-ключовите ситуации за настоящето и бъдещето на страната позитивните позиции бяха по-силни, повече подкрепени, от негативните и така се наложиха над тях.

Основният проблем на обществото ни обаче е наличието на твърде много симпатии към агресията. Точно поради тази причина възпроизводството й вътре в него е толкова ярко изразено и в такива мащаби. Ако вземем, например, руската война в Украйна, то може би няма друга страна в Европа, в която да има толкова много симпатия към агресора, както в България.

Ако в едно семейство възрастните изразяват непрекъснато одобрение към агресията и агресорите, то без съмнение това ще се отрази непосредствено върху поведението на децата, върху отношението им към техните съученици и върху тяхното формиране като личности. Т.е. ако не се вземат мерки своевременно, най-вероятно тези деца ще продължат да проявяват агресия и като възрастни. Един от терените, на които ще става това е именно пътя, където стотици българи губят живота си всяка година.

Ако не се намери решение на генералния проблем, а именно наличието на симпатии към агресията в обществото, то измъкване от омагьосания кръг няма да има. Ще бъдем свидетели на задълбочаването на това, което сега виждаме в училището, на пътя, в политиката и пр.

Търсенето и намирането на решение на проблема съвсем не е лесно. То изисква воля, време и професионализъм. А най-трудното е откъде да започнем?! И не, поставянето на металодетектори на входовете на училищните сгради няма да помогне. Това би било действие спрямо следствията, а не спрямо първопричината. Точно затова то би имало силно ограничен резултат, а дори може и въобще да остане безрезултатно.

Далеч по-ефективно би било ако психолози започнат работа с децата, проявили агресия и с техните семейства. Това трябва да се случи веднага след установяването на първата проява на агресия, без забавяне, и да се прави отговорно, задълбочено и професионално. Повече от ясно е, че формалният подход тук само може да направи проблема още по-сложен.

Естествено, никой не може да бъде накаран да разговаря с психолог, ако той сам не го желае. В случая обаче става сума за обществена безопасност и публичен интерес. В България има достатъчно компетентни министерства, агенции и парламентарни комисии, които могат да разгледат проблема във взаимодействие помежду си. И ако е необходимо да инициират определени законови и подзаконови нормативни промени.

Така би могло да се формира цялостна политика за противодействие срещу агресията. Тя би следвало да съдържа превантивно измерение, което задължително да включва семейната среда и училищното образование. С промени в образователните програми и изискванията към учителите, върху образованието може сполучливо да се повлияе в положителна насока.

По-сложен обаче е въпросът със семейната среда. Това е неприкосновена частна сфера и директната институционална или друга намеса в нея е недопустима. Необходими са наистина много стабилни основания, за да може легитимно да се осъществи такава.

И точно работата, на психолози със семействата на подрастващи, проявили агресия, може да доведе до добри възможности за осигуряване на подкрепа за младите хора като цяло. Ако публичните институции намерят начин да направят така, че това да се случва, то определено ще даде ползи отвъд проблемните младежи и девойки и техните семейства.

Ако бъде натрупана информация за първопричината и тя бъде анализирана, това ще даде ясна представа за източниците на агресивно поведение, което част от младежите и девойките възприемат и използват в отношенията си с другите. Следващият етап би бил всичко това да се трансформира в програми, които чрез училищното образование да достигнат до подрастващите и да намалят техния интерес към агресията.

И тук логично стигаме до въпроса за въвеждането на дисциплината „Религия и добродетели” в средното образование. Тя би могла да бъде полезна в противодействието срещу агресията, но за целта трябва да е ценностно ориентирана. Т.е. да запознава младите хора с християнските ценности и да ги превръща в част от формирането на техните личности. Знанието в случая не е достатъчно, необходимо е нещо повече.

Акцентът в тази дисциплина следва да е именно формирането на младежите и девойките като личности. Християнските ценности са общочовешки. Те могат да бъдат възприемани от всички хора, независимо от техните конфесионални нагласи и независимо от тяхното принципно отношение към религията.

Изключително важно е преподаването на дисциплината „Религия и добродетели” да е балансирано, да запознава с всички ценности и с взаимодействието между тях. Ако това не е така, съществува опасност да се създадат условия за превратно тълкуване на определени явления от действителността у нас и в глобален мащаб.

Мирът е ценност, но ценност е и справедливостта. Т.е. стремежът би следвало да е не просто към мир, а към справедлив мир. Единствено такъв мир би бил траен, устойчив и би гарантирал здравето и живота на хората в нападнатата страна.

Ако обаче в една общност липсва балансирано схващане за мира и справедливостта като ценности, то до горното разбиране трудно би могло да се стигне. И тогава говоренето за мир просто прикрива стремежите към войната. А това може да стимулира симпатиите към агресията сред определени групи хора.

Разрастването на симпатиите към агресията в обществото ни може да се преодолее. Първо обаче проблемът трябва да бъде разбран и осмислен. И след това да се положат усилия от семейството, училището и институциите.