Дерматолог: Инжектирането на хиалурон в гърдите е забранено
„Ако някой представя процедурата като 100% безопасна, това е лъжа“, категоричен е д-р Бърдаров
Смъртта на млада жена след поставяне на хиалуронов филър в областта на гърдите отвори най-тежкия въпрос: кой носи отговорност, когато естетичната индустрия продава илюзия за безопасност, а държавата допуска сиви зони, слаб контрол и подвеждаща реклама.
Смъртта на млада жена след естетична процедура, извършена в Дупница, не е просто трагичен инцидент. Тя е предупреждение, че зад лъскавия език на „бързите“, „леки“ и „безопасни“ разкрасителни манипулации може да стои реален риск за живота. По случая вече тече проверка от прокуратурата, а Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ се е самосезирала. Според информация от bTV жената е постъпила в Александровска болница дни след поставяне на хиалуронов филър в областта на гърдите, като неофициалните данни сочат симптоми на тежка инфекция и сепсис. Малко по-късно тя е починала.
По последни данни от 17–18 март случаят вече е ескалирал – Софийската градска прокуратура го разследва за причиняване на смърт вследствие на лекарска небрежност, което означава преминаване от проверка към наказателно производство.
Според същата информация процедурата е била извършена в Дупница от д-р Борис Дашков. От регистъра на Българския лекарски съюз, става ясно, че той е специалист по хирургия. Министерството на здравеопазването е отговорило пред медията, че естетични процедури се извършват от лекари със специалност пластично-възстановителна и естетична хирургия и кожни и венерически болести, а други специалисти могат да ги правят само по медицински причини. Това е ключов детайл, защото поставя въпроса не само как е извършена манипулацията, но и дали изобщо е била извършена от правилния специалист и в правилния обем на компетентност.
Тук идва и първият голям въпрос за отговорността. Ако една процедура е рекламирана като нещо почти безобидно, а завършва със смърт, най-пряката отговорност е на този, който я е извършил. Не само заради техниката на поставяне, стерилността, избора на продукт, преценката за показания и противопоказания, но и заради информираното съгласие. Пациентът трябва да знае реалните рискове, а не маркетинговата версия на риска. Особено когато става дума за манипулация в анатомична зона като гърдите, където усложненията могат да бъдат тежки и където подобни интервенции по начало не бива да се третират като процедура от типа „обедна пауза и обратно на работа“.
Допълнително утежняващ факт е, че вече има данни за втори пострадал пациент, който съди същия лекар, с твърдения за съдово усложнение и некроза след филър, както и за липса на информирано съгласие. Ако това се потвърди, случаят излиза от рамките на единичен инцидент.
В случая има и още един силно тревожен елемент. В социалните мрежи лекарят е твърдял, че манипулацията „не крие абсолютно никакви рискове“. Ако това бъде потвърдено документално, това не е просто лош вкус в рекламата. Това е потенциално подвеждане на пациенти по тема, при която рискът никога не е нулев. Дори пластичният хирург д-р Николай Георгиев коментира пред БНТ, че в България „всеки може да сложи филър“ и че няма структура, която реално да контролира процеса, като проблемът може да е както в самото поставяне, така и в продукта.
Именно тук се вижда втората линия на отговорност – тази на системата. Министерството на здравеопазването само признава в мотиви по проект за медицински стандарт от 2025 г., че досега единствено стандартът по пластично-възстановителна и естетична хирургия съдържа изрично посочване на манипулации като ботулинов токсин и дермални филъри, докато в практиката по дерматология тези процедури се извършват масово, но без ясно определени нормативни изисквания. В същите мотиви се посочва и липсата на съвременна нормативна уредба и статистическа отчетност, което затруднява обективната преценка за честотата и безопасността на тези интервенции. С други думи: институциите отдавна знаят, че има нормативна мъгла, но тази мъгла продължава да съществува.
Третата линия на отговорност е контролът върху самите продукти. На европейско ниво дермалните филъри за естетични цели попадат в обхвата на Регламент (ЕС) 2017/745 за медицинските изделия, а резорбируемите дермални филъри обичайно се третират като изделия с висок риск – клас III. Това означава, че по дефиниция не говорим за безобидна козметика, а за продукти, които изискват сериозна оценка на безопасност, проследимост и регулаторен контрол. Когато специалисти предупреждават, че на пазара може да влизат продукти със съмнителен произход, внесени неофициално и без ясен контрол, рискът става двоен – от човека, който инжектира, и от веществото, което влиза в тялото.
Но случаят става още по-тежък заради информацията, че срещу същия лекар е имало подаден сигнал още през 2022 г. за „неетично поведение“, който е бил препратен към Комисията по професионална етика на Лекарския съюз, вместо към разследващите органи. Според позицията, цитирана от bTV, в жалбата се е твърдяло за „дръзко криминално поведение“, а етичната комисия няма правомощия да провежда криминални разследвания. Ако това се потвърди изцяло, ще означава, че системата не просто е закъсняла, а е прехвърлила потенциално опасен сигнал в институционална глуха улица.
По последна информация са извършени и процесуални действия, включително обиск в кабинета, като се проверява наличието на медицинска документация, използваните продукти и условията, при които е извършена процедурата.
Затова въпросът „кой е виновен“ няма един-единствен отговор. Първата и най-тежка отговорност е лична – на извършителя, ако се установят нарушения в избора на процедура, продукта, техниката, стерилността, наблюдението и информираното съгласие. Втората е на лечебната среда, в която подобни манипулации се правят, ако не са спазени стандартите за безопасност и проследяване. Третата е на държавните институции, които години наред допускат естетичната медицина да се разраства по-бързо от регулацията. Четвъртата е на съсловните органи, когато сигнали за опасно поведение потъват в административна формалност. И петата е на агресивния маркетинг, който превърна медицински риск в лайфстайл услуга, продавана с езика на лекотата, самочувствието и „минималната инвазия“.
Важно е да се каже ясно: към този момент окончателната причина за смъртта трябва да бъде установена от разследването, съдебномедицинските експертизи и проверките на компетентните органи. Не може честно да се твърди като окончателен факт точно кой механизъм е довел до фаталния край, преди да излязат експертизите. Но вече има достатъчно публична информация, за да се каже нещо друго с пълна категоричност: риск е имало, контролът е бил спорен, а обществото твърде дълго е било убеждавано, че подобни процедури са почти равни на козметична рутина.
Истинският скандал не е само в една смърт. Истинският скандал е, че след всяка такава трагедия обществото за кратко се възмущава, институциите обещават проверки, а после естетичната индустрия продължава да продава същата лъскава лъжа: че красотата е бърза, лесна и почти безрискова. Не, не е. Когато в тялото се вкарва продукт с висок рисков профил, когато манипулацията се прави извън ясни правила, когато пациентът е примамен от рекламен език, а не защитен от медицински стандарт, това вече не е просто „разкрасителна процедура“. Това е територия, в която маркетингът може да убива.
Усложнения след поставяне на ботокс и хелаурон - къде е проблемът
Процесът по информирано съгласие е пренебрегван, каза Симона Александрова
Цената на съвършенството: когато една инжекция струва живот
Случаят от Дупница - инцидент или симптом на индустрия без контрол и култ към външния вид на всяка цена
Редактор
Калина Рилева (Кали) е независим автор с фокус върху обществено значими теми, свързани с развитието на обществото, социалните процеси и влиянието на публичните политики върху хората. Има опит в работата по теми с обществено и икономическо значение, като в последните години насочва вниманието си към въпроси, свързани със здравето, образованието, културната среда и ценностите, които оформят обществените нагласи. В публикациите си поставя въпроси и разглежда процеси в дълбочина, като проследява реалните последици от решенията, които често остават извън публичния фокус. Авторът публикува под псевдоним. | Общество | Здраве | Анализ
Коментари (0)