БТА

На кого да потърсим сметка, че вместо в училищната раница да тежат учебници, там дрънкат ножове и боксове?

„Няма да слагаме на всички училища металдетектори, но това, което разбрах покрай тези два случая – единият е в столичния мол, другият в столичното училище – е, че голям процент ученици от тези общности ходят ежедневно с ножове в училище, в града. Учителите всеки ден изземват нож. Явно е въпрос на култура, в случая локална. И има нужда от такава помощ. Ние ще подпомогнем тези училища, които желаят“, заяви леко смутено министърът на образованието Красимир Вълчев

Изказването му е необичайно директно за човек на висок държавен пост – и точно затова звучи толкова важно. То признава нещо, за което години наред се мълчи, а именно, че в част от българските училища насилието не е изключение, а въпрос на ежеднение. Ходеното с нож на училище не е единичен акт, а системен подход.

Министърът е прав, това не е проблем, който може да се реши с рамки и скенери, защото така се акцентира върху проблема в неговата крайна фаза. Не е въпрос  на засилен контрол, а на културен модел, предаван от поколение на поколение в определени семейства, където „да си с нож“ не се възприема като заплаха, а като символ на сила, мъжество, едва ли не акт на героизъм.

Сякаш всички в държавата отдавна знаем, че в някои училища сутрин фокусът не е върху това кой е забравил да си напише домашното или да си научи урока, а кой носи хладно оръжие. И случаите не престъпление извършени от малолетни зачестяват. Защо ли? Ами защото всички се правим, че не виждаме слона в стаята. Нека да сме наясно обаче, наръганият с нож ученик не е „инцидент“ – а по-скоро система, в която страхът е станал част от училищната култура, дори и да не смеем да го признаем на глас.

Проблемът разбира се не е в самите деца. Той е в средата и в семейството, в квартала, в усещането, че законът е нещо далечно, един вид „врата в полето“. Затова и думите на министъра „явно е въпрос на култура“ са може би най-точната диагноза, която някой от властта е поставял напоследък.

По темата се изказа и Диян Стаматов - председател на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета. Той бодряшки ни успокои, че епизодични случаи, какъвто е този с 15-годишния младеж, не трябва да са причина за масова категоризация на училищата.

Добре, г-н Стаматов, няма да катеогиризираме училищата и няма да Ви търсим сметка за случващото се в рамките на училищната система, няма да повдигаме и въпроса, че учениците са дъното в класацията PISA.

На кого обаче да потърсим сметка, че вместо в училищната раница да тежат учебници, там дрънкат ножове и боксове? В държавата, в която цари колективна безотговорност, този въпрос е осъден да остане без отговор...

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев