Когато романтичният сюжет се превърне в праймтайм продукт, той неизбежно се подчинява на телевизионната логика: конфликтът е гориво, унижението е сцена, конкуренцията е „драма“, а отношенията са механизъм за рейтинг.

 

Показателен пример е „Ергенът“, който според годишния отчет на Съвета за електронни медии (СЕМ) е позициониран като централен елемент в пролетната програма на bTV, в праймтайм в сряда и четвъртък, с епизоди с продължителност 180–190 минути, във времевия слот 20:00–23:00, който е най-гледаното време и със структура „надпревара“ между 26 жени за един мъж. Това не е просто развлечение – това е масов урок по модел на отношения: материална стойност е равно на внимание, любов се  приравнява на състезание, успех се материализира с резултата да останеш до финала независимо от цената.

 

И когато този „урок“ започне да произвежда обществено напрежение, виждаме го в институционалните сигнали и тревожните коментари в социалните медии. СЕМ отчита множество писма от зрители с критики към конфликти, пошлост и възрастова дискриминация, а в доклад на СЕМ е отбелязано и производство пред Комисията за защита от дискриминация по признак възраст.   Това е рядък момент, в който риалити форматът излиза от зоната „вкус и предпочитания“ и влиза в зоната „обществена цена“. СЕМ е още по-пряк в оценката си за културния ефект: „влиянието на риалити форматите… върху формирането на ценностната система на младите хора става все по-силно“, а продукциите налагат модели и стереотипи, които „често се възприемат съвсем безкритично“ от младежката аудитория.   В същия документ се посочва, че част от съдържанието поощрява материални и меркантилни внушения („скъпи подаръци“ като идеал), което лесно намира „последователки“ сред по-младите зрители, които тепърва изграждат ценностна система.  

 

В социалните медии реакциите към „Ергенът“ често са не по-малко драматични от самия формат. Публични личности — например рапърът Устата — директно определят шоуто като вредно за младото поколение, заявявайки: „Благодарение на ‘Ергенът’ разбрахме уменията и тарифите на българските проститутки!“ — критика, която предизвика широка дискусия онлайн.   В TikTok и Instagram част от младите гледат на сюжетите като „криндж“ или абсурдни, създавайки мемета и вайръл видеа, които споделят странни моменти от отношенията между участниците, които алгоритъмът изкарва и с тях се внушават модели на поведение в личните отношения на младите. 

 

 

Ако някой все още мисли, че това е „ниша“, нека погледне силата на масовата аудитория. При завръщането на „Big Brother“ NOVA съобщава, че стартът е постигнал средно 49.2% аудиториен дял сред 18–59 г. – тоест, „гледан от половината зрители“ в активната възрастова група.   Това е огромна концентрация на внимание – и съответно огромна концентрация на внушение. Тук не говорим за това кой „харесва“ тези формати. Говорим за това, че те работят като социален учебник: повтарят едни и същи сценарии до автоматизъм – ревност като любов, контрол като „грижа“, унижение като „истина“, токсичност като „страст“.

 

 

Телевизията вече не е единствената фабрика за „любовни модели“. Днес тя работи в синхрон със социалните мрежи – там, където драмата не свършва след финала, а се рециклира в клипове, реакции, сторита, „разобличения“. И цифрите за България са категорични: в края на 2025 г. страната има 5.84 млн. интернет потребители (87.1% проникване) и 4.50 млн. социални медийни идентичности (67.1% от населението).   Това означава проста реалност: културният модел на отношенията се формира в среда, в която почти всеки е постоянно „вътре“ – и като зрител, и като участник.

 

TikTok, най-агресивният „учебник“ по внушения (къси, емоционални, алгоритмични), има в България 2.28 млн. потребители 18+ в началото на 2025 г., а рекламният му обхват достига 41.1% от всички възрастни (18+).   Instagram също е масов канал – по данни за януари 2025 г. в България има 1 952 800 Instagram потребители, а Facebook е 4 302 800.  Това е новата „класна стая“ за отношения: не със съдържание, подбрано за здраве и зрелост, а със съдържание, подбрано за задържане на внимание.

 

 

В този контекст „Къщата на инфлуенсърите“ е симптом, не изключение: риалити формат, който е роден онлайн, но вече влиза и в телевизионното разпространение – bTV промотира финала на предаването по bTV Action на 19 октомври 2025 г.   Паралелно с това форматът живее като социална машина: официалният Instagram профил показва около 98K последователи (видим индикатор за мащаб).  

 

А когато погледнем в YouTube екосистемата, виждаме не „аматьорско съдържание“, а индустрия на внимание: в канала има епизоди със стотици хиляди гледания – например 352K (еп. 33) и 452K (еп. 32), отбелязани на страницата с видеата.   Това е аудитория, която не просто „консумира“ – тя расте със сюжетите, говори с цитатите им, копира поведението им.

 

 

Един от най-опасните ефекти на риалити/социалната култура е, че тя изважда секса от рамката на отговорността и го превръща в инструмент: за доминация, за впечатление, за статус, за контрол. Не чрез образование, а чрез намек. Не чрез зрелост, а чрез натиск. И тук се появява истинският парадокс: обществото ни се възмущава от „вулгарността“, но живее в среда, която непрекъснато сексуализира отношенията по най-незрелия начин – без език за граници, без разговор за съгласие, без грижа за репродуктивно здраве, без култура на уважение.

 

 

После се чудим защо „семейството“ се разпада като смисъл, защо доверието е дефицит, защо стабилната връзка изглежда „скучна“, а драмата – „истинска“. Но какво точно възпитаваме? В праймтайм обучаваме любовта да е конкуренция. В социалните мрежи обучаваме интимността да е спектакъл. В алгоритъма обучаваме емоциите да са крайни – защото крайността продава. И след това очакваме хора, които да строят домове, да отглеждат деца, да носят отговорност, да пазят граници и да градят доверие.

 

 

 

 

 

 

 

Докато училището мълчи за отношенията, интимността и отговорността, масовите формати вече са поели ролята на възпитател – не с уроци, а с повторение. Форматите не просто отразяват обществото – те го тренират. И когато това „обучение“ е единственото системно, което достига до младите хора, последствията не са културен спор, а обществен резултат.