140-метров трикольор за Съединението разпънаха в Сливен
Когато действаме обединено, можем да постигнем всичко, дори срещу волята на великите сили, заяви в словото си кметът на града Стефан Радев
Победата в Сръбско-българската война окончателно утвърждава Съединението и ще послужи за вдъхновение на следващите поколения българи – и от двете страни на Осогово
На 6 септември 1885 г. Съединението на Княжество България и Източна Румелия променя политическата карта на Балканите. Дейците на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК), който е ядрото на организационната подготовка и последвалата съединистка акция, разтърсват Великите сили със своята смелост, дързост и решителност. „Никога революция не изненада повече и не учуди по-малко: тя избухна в пълна тишина; тя се показа най-естествена, защото беше най-справедлива“, ще напише Иван Вазов и ще бъде прав – искрата за реализацията на това дело е хвърлена още преди да е изсъхнало мастилото върху Берлинския договор.
Първоначалната цел на създадения в Пловдив комитет е извоюването на автономия за Македония. Именно тази ранна програма на комитета ще го превърне в мощен притегателен център за младежи от всички краища на Македония. Това е причината в него да влязат немалко дейци от Битоля, Ресен, Прилеп, Велес и др., в това число ученици, революционери, публицисти и бъдещи блестящи държавници. Тяхната роля донякъде остава в сянка на фона на Захарий Стоянов, Коста Паница, Продан Тишков (Чардафон), Данаил Николаев, Райчо Николов, но за сметка на това тя има едновременно символично и практическо значение – от участие в БТЦРК и временната власт в Пловдив до доброволчество в последвалата Съединението и Сръбско-българската война.
Македонските дейци и Съединението
Сред най-възторжените участници в Съединението са младежите от Македония, много от тях тогава все още гимназисти в Пловдив. Един от тях е роденият в Битоля Димитър Ризов – журналист, дипломат, политик, публицист и обществен деец, който се включва в БТЦРК и дори става част от Временното революционно правителство в Пловдив. До него застава Андрей Ляпчев от Ресен – едва деветнадесетгодишен юноша, който след избухването на Сръбско-българската война заминава като доброволец на фронта. Години по-късно именно той ще оглави правителството на България и ще се превърне в един от най-знаковите български политици на XX век.
Съединистката идея увлича и родения в Прилеп Гьорче Петров. Като ученик в Пловдив той влиза в редиците на БТЦРК, но малко преди извършването на Съединението поради заболяване се прибира в Прилеп. Малко по-късно създава комитет в Щип, след като е получил пълномощно от Захарий Стоянов и Димитър Ризов за основаване на революционни комитети в Македония. Неговият съгражданин Пере Тошев също участва в мрежата на комитета и заедно с велешанина Спиро Костов и прилепчанина Владимир Кусев изграждат подразделение на БТЦРК в Станимака (днешен Асеновград). Пере Тошев се сражава като доброволец във войната със сърбите в отряда на капитан Коста Паница, отличава се в боевете при Сливница и в сражението при Пирот, при което е ранен и е награден с орден „За храброст“. Спиро Костов и Владимир Кусев също се записват като доброволци в Сръбско-българската война.
Никола Генадиев, родом от Битоля, също е сред гимназистите в Пловдив, които подпомагат съединистката акция. Макар тогава още съвсем млад, едва 16-годишен, той се включва и като доброволец в отряда на Коста Паница. Важна фигура е и учителят, поет, публицист и обществен деец Трайко Китанчев от Ресен – духовен наставник на македонските младежи в Пловдив. Той ги вдъхновява и подкрепя, а години по-късно става първият председател на Върховния македоно-одрински комитет.
Така учители и ученици от Македония вплитат своите лични съдби в делото на Съединението, превръщайки го в една общобългарска кауза и първа стъпка към заветната цел за национално единство.
Сръбско-българската война и Македония
През есента на 1885 г. в Дупница е създадена Македонска въстаническа чета, състояща се от 63 доброволци. Първоначално тя е изпратена в Хасковския регион срещу силите на Османската империя, но впоследствие се включва в боевете със сърбите. Войводи на четата са Тодор Тетимов от Ковачевица и Костадин Гюреджаклията от село Ръждене в днешна Гърция.
По време на Сръбско-българската война е създаден Македонският батальон под командването на стотника от Панагюрското въстание през 1876 г. и бивш опълченец Иван Соколов. Той наброява около 400 души и е назначен от главния щаб на българската армия. Батальонът се прочува в боя при Сливница и при превземането на Пирот.
Участието на македонските дейци в Съединението и Сръбско-българската война категорично доказва, че актът от 6 септември е възприеман не просто като териториално обединение, а като първа стъпка към по-пълно национално единство. Победата в Сръбско-българската война окончателно утвърждава Съединението и ще послужи за вдъхновение на следващите поколения българи – и от двете страни на Осогово.
Редактор
Кирил Илиев
Коментари (0)