За корените, които не се отказват, за общото „ние“, което устоява във времето и за децата, чието бъдеще не бива да се губи
На 1 декември 2025 г. сенатор Бърни Морено внесе в Сената законопроекта „Exclusive Citizenship Act“ (S.3283), който цели да прекрати двойното гражданство в САЩ — тема, която засяга хиляди български семейства.
Америка е страна без единен народ и общ корен — изградена е от милиони имигранти, от чужди истории, от хора, които идват със своята памет и своята идентичност. Свободата да бъдеш себе си винаги е била нейният най-голям капитал. И именно затова днес е тревожно да виждаме как държава, родена от различието, започва да поставя под въпрос правото на човек да носи своята история. Когато свободата на словото е под натиск, а след нея — и свободата на принадлежността, тогава Америка се отдалечава от идеята, която я създаде. И страната, която поколения наред наричахме символ на свобода, рискува да се превърне в място, което ограничава онова различие, върху което е изградена самата ѝ същност.
В последните дни един законопроект в САЩ привлече вниманието на света — предложение, което цели да ограничи двойното гражданство и да постави милиони хора пред избор коя част от себе си да загърбят.
За мнозина това изглежда като правен детайл. Но за мен — и за над 2,5 милиона българи зад граница — това е въпрос на принадлежност, памет и свобода.
Днес между 2,5 и 3 милиона българи живеят извън родината — почти една трета от нацията. Над 350 000 от тях са в САЩ, най-голямата ни общност извън Европейския съюз. Там се раждат хиляди български деца, а близо 40% от всички родени в чужбина са именно в Северна Америка. Това не са сухи статистики. Това са живи истории. Това е част от бъдещето на България.
И точно тези хора днес са изправени пред невъзможен избор: дали да запазят корените си, или да бъдат принудени да изтрият половината от своя живот.
Двойното гражданство не разделя. То съединява. Дава възможност на човек да бъде свързан с два дома, с две култури, с два езика — без да къса нишката към своите предци и своята история.
Да поискаш от някого да се откаже от единия си паспорт означава да го лишиш или от миналото, или от бъдещето му. Нито едно от двете не е административен акт. Това е лична болка.
И двете решения носят висока цена.
Отказът от американско гражданство означава сложни данъчни и юридически последствия, промяна в професионалната среда и ограничения в бъдещи възможности.
Но отказът от българското гражданство е нещо по-дълбоко — той прекъсва принадлежност, връзка, памет; затваря врата към историята и лишава човек от естественото право да предаде своя корен на децата си.
Това е цена, която никой не бива да бъде принуждаван да заплаща.
Децата, които растат в българските общности в Америка, са част от нашата нация. Те живеят в два свята, носят два езика и имат две перспективи. Да ги поставим пред избор означава да загубим бъдещи създатели, водачи, таланти; да отслабим връзката им с България и да рискуваме цяло поколение да бъде откъснато от своите корени. В страна, която се бори с тежка демографска криза, подобна загуба би била непоправима.
Човек има правото да носи своята история и своята етническа принадлежност, без натиск да ги заличава или променя. А на Балканите добре познаваме какво означава идентичността да бъде оспорвана и заличавана. Затова вярвам, че никой закон и никое житейско обстоятелство не трябва да заставя човек да се откъсва от корена си. И както гениалният Димитър Талев е каза: „Родът държи човека, както коренът държи дървото.“
Тези думи са истина за всички нас, които живеем между два свята. Корените не се отрязват с подпис или с параграф. Те са памет, дом, принадлежност — връзка, която държи човека цял.
Моят избор е ясен — защото тача историята си, ценя корените си, обичам родината си, вярвам в нова България и искам да бъда част от изграждането ѝ.
Това не е избор на удобство, а на принадлежност. На любов и отговорност. Осъзнат избор. Отговорност към моите деца и към всички български деца по света — защото те имат право да бъдат част от България, независимо къде растат.
Когато приех американско гражданство, направих го със съзнанието, че това не изисква да се откажа от българските си корени. Това беше моето вътрешно условие: никога да не бъда поставена пред избор коя половина от себе си да изгубя. Защото аз искам да съм цяла.
Тази кауза вече не е само моя. Тя е кауза на всеки българин, който живее далеч, но носи България в сърцето си, кауза на българската диаспора. Тя е за моите деца. За децата на България. И за всички, които принадлежат към два дома, но искат да останат цели.
Роси МакКий
Основател и председател на Асоциация „Българите в чужбина 681“
Редактор
Коментари (0)