БТА

Поредни имена, поредни жертви: цената на институционалното бездействие

В есенната нощ на 20.10.2025 г. в Люляково, община Руен, три живота бяха жестоко погубени: съдбите на майка, леля и 13-годишно момиче бяха в ръцете на техния любим син, племенник, брат. 25-годишният Фахри Селим Мустафа влязъл в дома на семейството си с открадната ловна пушка, нанесъл фаталните куршуми и впоследствие опитал да прикрие следите си чрез палеж на родната къща; телата на жените били открити сред пепелта, а единствено оцеляла втората мъжка рожба в семейството — 7-годишно момченце, което избягало босо в тъмното сред пепелта и дирите кръв.

 Разкази на смаяните съседи сочат, че между мъртвите жени и извършителя е съществувала дълбоко вкоренена вражда. Подадени са били жалби, а според възрастен господин, живеещ на същата улица, Фахри и баща му са имали ограничителна заповед, издадена от съда след системни доказани случаи на домашно насилие и заплахи. Тази мярка при липса на какъвто и да е контрол от страна на отговорните институции остава само формалност, която не би могла да предотврати очаквания кървав край за жертвите.
Разказите на местните рисуват зловеща картина: Фахри и баща му живеели в края на Люляково под найлонов заслон без ток и вода, преживявали безработица и социална изолация, настъпила вероятно заради бурния им нрав и след кавгите в семейното ложе. Бедността не оправдава насилието, но остава важен контекст за разбирането на пътя, извърян от тройния убиец Фахри. Жители разказват, че често семейството преживявало с просия и се надявало на помощ от съседи и познати, но временната милост не може да замести стабилни социални и психично-здравни интервенции.

Трагедията в Люляково не е изолиран шок: тя попада в ритъма на повторение, в който подадени жалби, издадени ограничителни заповеди и формални защити не стопират ескалацията на насилието. Примери от последните години и месеци показват същата последователност — жени, които търсят защита и въпреки това губят живота си: 40-годишната Евгения Бельовска от София умира в болницата, след като мъжът, с когото е живеела на семейни начала, я пребива до смърт; март 2025 — 21-годишната Ирина Димитрова е убита в Трявна от бившия си партньор; септември 2025 — Селина, 25-годишна майка на три деца, е убита пред очите на децата си в дупнишкото село Крайници; 

През 2023 и 2024 г. законодателят обяви промени и обещания: пакети от изменения в Закона за защита от домашното насилие, идеи за централен регистър и национална статистика, стандарти за работа на полицията и социалните служби. На хартия тези мерки изглеждат логични и необходими, но реалната им имплементация се сблъсква с липса на ресурси, отсъствие на активен мониторинг и недостатъчен капацитет на местно ниво. 

Особено уязвими са малките населени места, където социалната стигма, липсата на анонимност и ограничените услуги заглушават сигналите за помощ. В такива общности административният отговор често се свива до бюрократичен акт: ограничителна заповед, вписана в протокол, без реално проследяване, без интегрирана мрежа за превенция и без програми за работа с извършителя. Така формалните мерки остават декларативни, а рискът за живота на жертвите — реален.

Анализът на повтарящите се случаи сочи няколко ключови слабости: липса на централен и оперативен регистър, който да осигури координация и проследимост; отсъствие на механизми за реален мониторинг и санкциониране при нарушаване на ограничителните заповеди; неадекватна мрежа от кризисни центрове и мобилни екипи с приоритет за селата; липса на програми за оценка на риска и задължителни интервенции за извършителите; недостатъчно обучение и капацитет в полицията, здравните и социални служби за ранно разпознаване и бърза реакция.

Трагедията в Люляково верояно ще остане само поредната медийна сензация или ред в неофициален регистър на загубени животи. Имената на трите жени и детето, което успя се спаси само, напомнят, че законът е само едно формално начало. Ако приетите текстове и обещаните промени не се превърнат в работещи инструменти за защита — с реален мониторинг, ресурси и ефективна междуинституционална координация — списъкът на жертвите ще се увеличава, а всяка следваща история ще започва със същите думи: „поредният случай на домашно насилие завърши със смърт“. 

Последвайте Таралеж в

Редактор

Радина Чакърова