Бившият председател на КЗП: Това е бюджет на оцеляването, не на реформите

8 ноември 2025, 12:38
Таралеж РЧ
София

БТА

Димитър Маргаритов смята, че план-сметката трудно би предизвикала нов скок на цените, макар обществото още да усеща ефекта от въвеждането на еврото.

Бюджетът за 2026 г. раздели мненията на експертите – според едни това е документ на стабилността, според други – на оцеляването. Макрорамката, публикувана от правителството, залага дефицит до 3%, инфлация от 3,5% и увеличение на минималната заплата до 1212 лева. Предвиждат се още по-високи осигурителни вноски, удвояване на данъка върху дивидентите и нов електронен софтуер за отчитане на продажбите.

Бившият зам.-министър на икономиката Димитър Маргаритов обаче вижда в този проект поне едно предимство – липсата на рискови харчове, които биха могли да подхранят инфлацията.

„Това не е реформаторски бюджет, но и не е бюджет, който може да отключи инфлационна спирала, както сме виждали в минали години“, коментира Маргаритов.

Той напомни, че психологическото напрежение около въвеждането на еврото е довело до спекулативни поскъпвания, макар икономическите фактори да не ги оправдават:

„Много търговци се презастраховаха и повишиха цените, защото бяха уплашени, че ще им се забрани да го направят по-късно. Това беше резултат от неуспешна комуникация, а не от реални икономически причини.“

Според икономиста Адриан Николов от Института за пазарна икономика, проектът заслужава „оценка 3 на релси“ – той осигурява стабилност, но без амбиция за промяна.

Макар управляващите да говорят за „социално отговорен бюджет“, бизнесът остава нащрек – новите изисквания за СУПТО и по-високите данъци могат да натежат сериозно върху фирмите.

„Това е бюджет на оцеляването, но не и на развитието“, обобщи Николов.