АП/БТА

Отказът от увеличаване на добива и напрежението около Венецуела и Каспийския регион подкрепят поскъпването на суровината

Цените на петрола се повишават по време на азиатската търговия, след като страните от петролното обединение ОПЕК+ потвърдиха решението си да запазят нивата на производство без промяна. Допълнително притеснения за глобалните доставки породиха спирането на износа от Каспийския тръбопроводен консорциум и растящото напрежение между САЩ и Венецуела, предава Ройтерс.

Фючърсите на европейския бенчмарк Брент поскъпват към 8:00 часа българско време с 1,26 долара, или 2,02 на сто, до 63,64 долара за барел. Американският лек суров петрол е нагоре с 1,24 долара, или 1,20 на сто, до 59,75 долара за барел.

И двата сорта сложиха край на поевтиняването си в петък, когато отбелязаха четвърти пореден месец на спад – най-продължителната низходяща серия от 2023 г. насам. Тенденцията на понижение беше подкрепяна от очакванията за по-високо глобално предлагане.

ОПЕК+ се договори в началото на ноември временно да прекъсне плановете за възстановяване на пазарния дял поради опасения от излишък в предлагането. След заседанието си в неделя организацията заяви, че „потвърждава важността на предпазливия подход и необходимостта да се запази пълна гъвкавост за продължаване на паузата или за допълнителни доброволни корекции в производството“. Това решение беше очаквано от пазарните участници.

Остават в сила съкращенията на добива с около 3,24 милиона барела дневно, което отговаря на приблизително 3% от световното производство.

Групата е одобрила механизъм за оценка на максималния производствен капацитет на членовете, който ще се използва за определяне на базовите нива на производство от 2027 г., спрямо които се изчисляват индивидуалните квоти. ОПЕК+ обсъжда този въпрос от години, като процесът е затруднен: някои членове като Обединените арабски емирства са увеличили капацитета си и настояват за по-високи квоти, докато африканските страни отбелязват спад в капацитета, но се противопоставят на намаляване на квотите. Ангола напусна групата през 2024 г. поради несъгласия относно своите производствени нива, припомня Ройтерс.

Старшият анализатор на „Лондон сток ексчейндж“ (LSEG) Ан Фам отбелязва, че пазарът е реагирал положително на потвърдените производствени планове: „От известно време вниманието е насочено към риска от излишък. Решението на ОПЕК+ да запази целите за добива внесе яснота и помогна за стабилизиране на очакванията за предлагането през следващите месеци.“

В събота президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че „въздушното пространство над и около Венецуела“ трябва да се счита за затворено, което предизвика нова вълна от несигурност на петролния пазар. Венецуела е ключов производител, а изказването породи опасения за потенциални сътресения в доставките. В неделя Тръмп съобщи, че е разговарял с венецуелския президент Николас Мадуро, без да предостави подробности или яснота дали думите му предполагат предстоящи военни действия.

В анализ до клиенти експертите от АйЕнДжи (ING) посочват, че „рисковете за доставките се увеличават след нови украински атаки срещу руската енергийна инфраструктура и изострянето на напрежението между САЩ и Венецуела“.

Каспийският тръбопроводен консорциум, в който участват акционери от Русия, Казахстан и САЩ, съобщи в събота, че преустановява дейността си, след като руският морски терминал на Черно море е бил повреден от украински дрон. Консорциумът обработва над 1% от световното предлагане на петрол.

В Европа растящата несигурност около мирното споразумение между Русия и Украйна прекъсна низходящия тренд в цените от последните две седмици, през които изглеждаше, че напредък в преговорите може да доведе до излизането на значителни количества руски петрол на пазара.

Украинската армия заяви в събота, че е нанесла удар по руска нефтопреработвателна рафинерия и по авиационния завод „Бериев“ в Ростовска област, което допълнително засили напрежението в региона.

Още по темата

ОПЕК+ замрази квотите за петрол за началото на 2026 г. и одобри нов механизъм за производствени оценки

Групата запазва действащите ограничения и подготвя нови правила за определяне на квотите от 2027 г.

Още

Канада ще строи петролопровод, за да изнася нефт към Азия

„Всъщност това създаде енергиен преход, но всъщност подготвя почвата за индустриална трансформация. В основата на споразумението, разбира се, е приоритетът да има тръбопровод до Азия. Това ще направи Канада по-силна, по-независима, по-устойчива, по-устойчива“

Още

Унгарският външен министър: Сърбия и Унгария трябва заедно да изградят петролопровод

Петер Сиярто посочи, че е важно Сърбия и Унгария да си сътрудничат, когато става въпрос за енергийната ситуация

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.