Фотоволтаиците вече са най-големият енергоизточник у нас

Още 1 ГВ излиза на пазара, сочи анализ на SeeNext

Инсталираните соларни мощности в България вече се доближават до 6 гигавата, като с дял от 36.6% те заемат водещо място сред енергийните източници, пише Mediapool. Според анализ на SeeNext за възобновяемата енергия в Югоизточна Европа, до края на 2026 г. се очаква да бъдат добавени още около 1 гигават фотоволтаичен капацитет. Докладът подчертава и ключовата роля на гъвкавостта на доставките за осигуряване на нови мощности.

България се намира в решаващ етап от енергийния си преход, преминавайки от дългогодишна зависимост от лигнитни въглища към по-динамична система, доминирана от възобновяеми източници и пазарни механизми. До 2025 г. секторът на зелената енергия бележи изключително бърз растеж, основно благодарение на развитието на слънчевите технологии.

Соларният капацитет се е увеличил значително – от 3.092 ГВ през 2023 г. до 4.568 ГВ през 2024 г. и достига 5.984 ГВ през 2025 г. Това представлява ръст от 47.7% през 2024 г. и още 31% през 2025 г. Само за една година са добавени 1.416 ГВ, което е най-голямото увеличение сред всички енергийни технологии. Делът на фотоволтаиците в общия инсталиран капацитет нараства от 23% през 2023 г. до 36.6% през 2025 г., а в рамките на възобновяемите източници достига 65.4%.

Хидроенергията остава стабилен елемент в системата с 2.38 ГВ инсталирана мощност. За разлика от нея, развитието на вятърната енергия на сушата е в застой повече от десетилетие, задържайки се малко над 700 МВ заради административни пречки. Биомасата има минимален принос – едва 73 МВ.

Бързият ръст на фотоволтаиците обаче води до дисбаланс между производството на електроенергия в пиковите обедни часове и реалното търсене. Това причинява зачестяване на отрицателни цени на електроенергията на едро и увеличава риска от ограничаване на производството. Като решение се посочва внедряването на системи за съхранение на енергия, стимулирани основно чрез финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост и програмата ReStore. Само през 2025 г. са стартирани проекти за около 2.5 ГВтч батерии, като се очакват още 10 ГВтч.

Интеграцията на този бързо нарастващ соларен капацитет, както и множеството заявки за присъединяване на нови мощности, изискват сериозни инвестиции в електропреносната мрежа. В анализа се отбелязват усилията на Електроенергийния системен оператор за дигитализация и разширяване на мрежата, включително увеличаване на трансграничния капацитет. Проектът GREENABLER, финансиран от Европейската комисия, цели модернизация на съществуващата инфраструктура и изграждане на стабилна 400 kV мрежа. До 2030 г. България планира да удвои междусистемните си връзки до 10 ГВ.

Растежът на възобновяемите източници се отразява и върху производството на електроенергия, което нараства от 8253 TВтч през 2023 г. до 10 689 TВтч през 2025 г., основно благодарение на слънчевата енергия.

В същото време въглищният капацитет намалява леко до 4455 ГВ през 2025 г., а делът му спада от 33.3% през 2023 г. до 27.3% през 2025 г. Производството на електроенергия от въглища намалява през 2024 г., но частично се възстановява през 2025 г. до 13 394 TВтч. Ядрената енергия също отбелязва спад – до 15 300 TВтч, като делът ѝ намалява от 14.9% до 12.2%.

Като цяло, дори при относително стабилен конвенционален капацитет, неговото значение намалява заради по-бързото развитие на възобновяемите източници.

България си поставя цел от 35% дял на възобновяемата енергия до 2030 г., което я нарежда сред по-амбициозните държави в региона. Тази цел е ревизирана няколко пъти – от 27% през 2019 г. до 34% в проекта за 2024 г. През 2024 г. страната вече достига 25.4% дял на възобновяемите източници в крайното потребление, което представлява 66.4% от заложената цел.