Хвърлят ни прах в очите: Даниел Лорер за новия бюджет
След фразата „Пеевски се промени за добро“ Лорер уточнява: тогава говорех за подкрепата му към реформите, не за същинска промяна
В ефира на БТВ икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев и Михаил Кръстев от Съюза за стопанска инициатива коментираха втория вариант на проектобюджета за 2026 г., представен след острите обществени реакции към първоначалната версия.
Според Петър Ганев новият бюджет е „по-лесен за приемане“ от управляващите, тъй като отпада прякото увеличение на данъците – тема, предизвикала вътрешно напрежение в ГЕРБ. Той обаче предупреди, че средносрочната рамка остава най-голямото предизвикателство. По думите му увеличението на данъчната тежест през 2027–2028 г. изглежда „гарантирано“, а държавният дълг може да достигне 40–45% от БВП в рамките на десет години, което крие реален риск България да попадне в процедура по свръхдефицит.
Ганев подчерта, че макар новият вариант да избягва моментен шок за домакинствата, разходите продължават да растат, а потенциалното вдигане на данъците е само отложено. Той посочи и рекордно високите разходи за персонал – над 10% от БВП – като отбеляза, че „поставянето на пауза“ на автоматичните механизми за увеличение на заплатите важи само за 2026 г., а през 2027 г. те ще се върнат.
Михаил Кръстев определи втория вариант като „по-добър и по-близък до реалността“, тъй като отпадат увеличенията на данък дивидент и на осигурителните вноски. Според него обаче остават други утежняващи мерки – по-високият максимален осигурителен доход и ръстът на минималната заплата. Кръстев напомни, че тенденцията към разширяване на държавното преразпределение се наблюдава в последните няколко бюджета и води до „влошаване на публичните финанси, въпреки стабилната икономика“.
Двамата икономисти изразиха съмнение, че проектобюджетът ще може да бъде приет в срок заради политическото напрежение и протестите. Ако това не се случи, страната ще посрещне 2026 г. с удължен бюджет – вариант, който според Кръстев може да се окаже дори по-близък до реалните приходи, но изисква спешни законодателни промени за контрол над автоматичните разходи.
И Ганев, и Кръстев призоваха политиците да бъдат внимателни при вземането на решения с дългосрочни последици върху публичните финанси, защото „сметката винаги се връща при обществото“.
След фразата „Пеевски се промени за добро“ Лорер уточнява: тогава говорех за подкрепата му към реформите, не за същинска промяна
„Дефицитът няма да е 3%, а може да стигне 8%“, заяви Василев
Асен Василев коментира пред ТАРАЛЕЖ причините за масовото недоволство и риска от нова ескалация

Коментари (0)