ТАРАЛЕЖ/ М. СТОЯНОВ

Българите спестяват все повече, но основният мотив зад това решение не е оптимизъм, а страх и търсене на сигурност.

За една година броят на спестяващите у нас се е увеличил със 170 000 души, като вече всеки четвърти българин (25%) заделя пари. В същото време обаче, липсата на финансова грамотност и грешните решения струват на спестителите у нас поне 150 млн. лв. годишно под формата на загуби.

Това показват данните от второто годишно проучване "Как спестяват българите?", представено от "Експертен клуб за икономика и политика" (ЕКИП) и изследователски център "Тренд". "Правим го за втора година, така че вече мога да го наричам ежегоден. Искаме да изучим колко са, какви са, как спестяват нашите сънародници и доколко имат нужните икономически и технически познания", обясни при откриването Стоян Панчев от ЕКИП.

Защо спестяваме? Мотивът е страх, не оптимизъм

"Спестяването е тип психология в един народ. Това на практика означава, че вие произвеждате повече, отколкото консумирате", започва анализа си финансовият експерт Макс Баклаян. Според него, ръстът на спестяванията е пряко свързан с несигурността. "Това рязко увеличение може да означава, че българите се притесняват за някакви бъдещи икономически трудности", коментираха експертите.

Главните причини, поради които българите заделят средства, потвърждават тази теза:

За "бели пари за черни дни" и спешни случаи – 64%

За почивка и пътувания – 45%

За здравеопазване – 33%

Интересен парадокс, който анализаторите отчитат, е, че въпреки общия ръст, делът на хората, спестяващи конкретно "за спешни случаи", е намалял с 4 процентни пункта. "Това показва промяна в нагласата на населението. В последните 12-13 години живеем във възходящ пазар, стандартът на живот се покачва и ние се чувстваме малко по-спокойни", обяснява Баклаян..

Банковият депозит: Тихият убиец на спестяванията

Въпреки рекордната инфлация, която обезценява парите в брой, банковият депозит остава абсолютен хегемон сред спестовните инструменти. Цели 90% от спестяващите българи държат парите си в банки – ръст от 84% миналата година.

Според експертите, това е най-ясният знак за недостатъчна финансова осъзнатост. Баклаян  илюстрира проблема със следния пример: "Ако сте имали депозит в банката от 100 000 лв. през 2020 г., днес вашата покупателна способност е спаднала с 40%. Може да си купите стоки и услуги вече за 60 000 лв."

Защо тогава хората продължават да го правят?

Баклаян използва аналогията със сваряването на жаба: "Когато инфлацията е под 3%, вие губите покупателната си способност достатъчно бавно, за да не обръщате внимание. Но когато инфлационните нива се доближат до 10%, каквито са реалните в момента, вие буквално виждате как парите се изпаряват от джоба ви."

Имотите губят блясък, златото изгрява

Недвижимите имоти остават вторият най-предпочитан актив, но губят инерция като убежище от инфлацията. Делът на хората, които вярват, че имотът ги предпазва най-добре, е спаднал от 54% на 50% за година. "Виждаме начални фази на охлаждане на този пазар и стабилизиране на цените", смята Баклаян. Според него, много българи са като "коне с капаци" – имат убеждение, че имотът е най-правилното нещо и не са готови да слушат за други алтернативи.

Големият победител за годината е инвестиционното злато. Делът на спестяващите в благородния метал е нараснал с 30% (от 8% на 12% от спестителите). Анализът показва, че този ръст почти огледално съвпада със спада в предпочитанията към чуждестранната валута, което е знак, че част от спестителите следят международните пазари и реагират на фактори като обезценяването на долара.

Цената на лошия съвет: 150 млн. лв. и "гурута-самозванци"

Една от основните цели на кампанията, по думите на Стоян Панчев, е "евентуално, ако можем, да сме полезни и да подпомогнем поне с част от грешките, които се случват". А тези грешки, както показват данните, струват скъпо – поне 150 млн. лв. годишно. Основната причина е източникът на информация. Оказва се, че българите най-често черпят съвети от "роднини, приятели и близки".

"Шансът е много, много малък, че тези хора са финансово грамотни експерти. Всъщност вие започвате да репликирате грешките, които правят околните покрай вас", обясни Макс Баклаян.

Той отправи и остро предупреждение за друг феномен: "С нарастващия глад за информация започнаха да се появяват изключително много финансови гурута-самозванци, хора, които нямат нужния финансов опит и започват да продават курсове и книги. Отсреща не става заможен, защото е продал курс, но хората са взели грешен финансов съвет."

Какво следва? Поглед към рецесията

Проучването очертава и ясна възрастова граница в нагласите. Най-младите (18-29 г.) спестяват най-малко, но когато го правят, са много по-склонни към риск и бързи печалби чрез акции и криптовалути. "С възрастта се научаваме да бъдем по-търпеливи", обобщи Макс Баклаян.

В крайна сметка картината е ясна: българинът осъзнава нуждата да има заделени средства, но все още не знае как да ги управлява ефективно. Проектът обаче има дългосрочни амбиции. "Може да не е приятно, обаче аз бих искал да видя как ще се държат спестяващите, ако минем през една рецесия. Това ще ни даде безценна информация", завърши Стоян Панчев, показвайки, че анализът на финансовото поведение на българите тепърва започва.

Последвайте Таралеж в

Редактор

Таралеж ПК