Новини
Търси

Плащанията между бизнеса в България се бавят, а събирането на вземания остава трудно

Плащанията между бизнеса в България се бавят, а събирането на вземания остава трудно
БТА

Нов индекс на „Алианц Трейд“ отчита висока сложност при събиране на дългове и рискове за експортно ориентираните компании

Средният срок за разплащане на фактури между компаниите в България надхвърля 30 дни, а приблизително една четвърт от всички фактури не се уреждат в договорения срок. Това е основният извод от четвъртото издание на „Индекс и рейтинг за сложност при събиране на вземания“, изготвен от застрахователя на търговски кредити Allianz Trade. Проучването анализира доколко е лесно за бизнеса да събира дължимите си вземания в 52 държави, които заедно формират около 90 процента от световния брутен вътрешен продукт и глобалната търговия.

Въпреки честите забавяния, по-голямата част от просрочените плащания в крайна сметка се събират успешно. Пазарът на услуги за събиране на вземания в България е сравнително добре развит, като множество компании предлагат извънсъдебни решения. Общата платежна култура е оценена като „относително добра“, макар и белязана от системни закъснения. Що се отнася до съдебните процедури, експертите посочват, че макар практиките да не се различават съществено от тези в други държави от Европейския съюз, процесите са бавни, скъпи и често затрудняват реалното изпълнение на съдебните решения. Поради това извънсъдебното събиране се препоръчва като първа и по-ефективна стъпка. Обявяването на несъстоятелност остава най-неефективният механизъм за възстановяване на вземанията, като в много случаи производствата приключват без постъпления за кредиторите, особено за необезпечените.

Мониторингът показва, че най-рискови по отношение на събираемостта са секторите строителство, транспорт, агробизнес, текстил, горива и храни. Тези проблеми засягат най-силно малките и средните предприятия, които разполагат с по-ограничени финансови буфери.

Според доклада България попада в категорията на държавите с „високо“ ниво на сложност при събиране на вземания. Страната получава индекс 40 по скалата от 0 до 100, където 100 означава най-висока степен на трудност. Така България се нарежда в група от 15 държави с висока сложност. За сравнение, осем икономики са в червената зона с „критичен“ риск, 11 са с „много високо“ ниво на сложност, а останалите 18 попадат в най-ниската категория – „значително“ по-малко проблематична.

Изследването дава и важни насоки за българските компании, ориентирани към износ. Чрез класацията те могат да идентифицират пазарите, където вероятността от затруднения при събиране на вземания е по-голяма. Анализът на основните дестинации за българския износ показва, че най-сериозни предизвикателства биха възникнали при партньори в Китай, Индия, Съединените щати и Чехия. Най-благоприятна остава перспективата при работа с Германия – традиционен търговски партньор с индекс 30, която заедно с Нидерландия заема водеща позиция в класацията. Повишено внимание се препоръчва и при сделки с компании от Италия с индекс 46 и Турция с индекс 45 – също сред ключовите пазари за българския бизнес.

„Актуалният индекс на Allianz Trade може да служи като добър превантивен ориентир за българските компании, но в условията на напрегната и динамична глобална икономическа среда това не е достатъчно“, коментира Камелия Попова, управител на Euler Hermes за България, която вече развива дейност под марката Allianz Trade. Тя подчертава, че данните показват пета поредна година на ръст на фалитите в световен мащаб – с увеличение от 6 процента за 2025 г. и очакван допълнителен ръст от 3 процента през 2026 г. По думите ѝ практиката сочи, че български компании изпитват трудности при събиране на вземания дори от партньори в Нидерландия, въпреки благоприятния им индекс. Затова застраховането на търговски вземания чрез надежден доставчик с международна мрежа остава доказан инструмент за защита, независимо от размера на компанията.

Данните от проучването показват още, че 48 процента от международните търговски вземания са концентрирани в държави с „много висок“ риск (22 процента) или „критичен“ риск (26 процента) по отношение на сложността на събирането. В сравнение с 2022 г. това е увеличение с един процентен пункт, но в парично изражение ефектът е значителен – около 1,1 трилиона долара, вследствие на разрастването на световната търговия.

Последвайте Таралеж в google news бутон
Редактор

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.

Коментари (0)