Facebook

Журналистът предупреждава, че планираното държавно преразпределение над 45% от БВП нарушава закона и подменя изборното обещание на управляващите, без да е подкрепено от избирателите

В анализ, публикуван от журналиста Йордан Бързаков във Facebook, се поставя акцент върху един от най-пренебрегваните, но ключови проблеми в проекта за държавен бюджет – нивото на държавно преразпределение спрямо БВП. По думите му именно това, а не отделни данъчни промени, дефинира най-сериозния риск пред публичните финанси и легитимността на самия бюджетен процес. Ето пълния текст на коментара:

Слонът в бюджетната стая не са осигуровките, нито данък дивидент, нито пък липсата на реформи. Не се обръща нужното внимание на нещо друго, което предефинира икономиката ни. Става дума за процента на преразпределение на държавата спрямо БВП. През 2026 година този процент ще прескочи 45%, изглежда, че ще се движи около това число и през следващите години, а това е проблем. Това е с почти 10% повече от средното преразпределение при предишните бюджети през последните почти 30 години. Големият проблем не са числата обаче, а фактът, че така предложен бюджетът е незаконен и нелегитимен. Ето защо:

1. Незаконен:
Това е пряко нарушаване на закона – чл. 28, ал. 1 от Закона за публичните финанси задължава правителството и Народното събрание да предложат и съответно да приемат Закон за бюджета, който преразпределя максимум 40% от БВП. Макар двата закона да са с еднаква юридическа тежест, защото са приети и могат да бъдат изменяни от мнозинството в Народното събрание, Законът за публичните финанси регулира общите принципи и правила за управление на публичните финанси, включително планиране и контрол. Установява рамки, важи за всички институции и най-важното – той е с постоянен характер, докато Законът за бюджета е годишен.

2. Нелегитимен:
Идеята, че държавата може да преразпределя по-висок процент, е напълно легитимна – и политически, и икономически. Но в нашия случай само една от четирите партии, формиращи мнозинството, се е явила на избори с подобна програма – БСП. Останалите – две твърдящи, че са дясно-консервативни (ГЕРБ и ИТН) и една по-скоро дясно-либерална (НН), никога не са заявявали в предизборните си кампании или в своите програми, че искат промяна на ролята на държавата в икономиката, като повишат процента на преразпределение.

Нещо повече – до последния възможен момент представителите на мнозинството, на правителството, включително самият министър-председател, твърдяха, че няма да се пипат данъчно-осигурителните ставки. Нито една от тези партии не поясни преди изборите на своите избиратели, че иска промяна на Закона за публичните финанси, нито че има намерение да иззема покупателна способност от гражданите и да намали ликвидните резерви на работодателите.

Подобна промяна е наложително да бъде и законна, и легитимна, защото представлява фундаментално изместване на правилата, по които функционират публичните финанси.

Може много да се спори дали високият процент преразпределение ще доведе до резултат с положителен знак за гражданите и икономиката или до резултат с отрицателен. Но този спор може да се води единствено, ако допълнителният разход в преразпределението се отделя за инвестиции.

Този бюджет няма нищо общо с Кейнс и неговият бууст за икономическите процеси през държавна интервенция. Този бюджет е чист етатизъм и никой не е гласувал за него. Няма как да гласуваш за нещо, което не е предложено на масата по време на избора.

Още по темата

Председателят на АИКБ: Бюджетът наказва работещите

Васил Велев критикува ръста на осигуровките и предупреждава, че частният сектор ще плати за увеличените заплати в МВР и съдебната власт

Още

Божидар Божанов: Това е бюджетът на Пеевски, не на държавата

Депутатът от ПП–ДБ: Бюджет 2026 „харчи без посока“, а назначението на Спецов противоречи на закона.

Още

Делян Добрев отсече: Бюджетът остава такъв, какъвто е

ГЕРБ остава критична към финансовата рамка, но няма да предлага алтернативен вариант

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.