Докато световното кино все по-често се движи между огромни бюджети, стрийминг платформи и дигитални ефекти, един тих филм, заснет в България с непрофесионални български актьори, успя да направи нещо много по-трудно — да накара Кан да говори за България по различен начин.

И може би няма по-символичен момент за това от 24 май — денят, в който България културата и писмеността си.

„Мечтаното приключение“ („The Dreamed Adventure“) на режисьорката Валеска Гризебах спечели Наградата на журито на тазгодишния Кинофестивал в Кан и се превърна в едно от най-коментираните европейски заглавия на фестивала.

Лентата е международна копродукция между Германия, България, Франция и Австрия, но българското присъствие в нея далеч не е формално. Филмът е заснет изцяло в района на Свиленград през лятото на 2024 година, а всички роли са поверени на български непрофесионални актьори.

И точно тук се крие най-интересното. България не е използвана като евтин снимачен фон, който да „играе“ друга държава. Не е декор за чужд сюжет. Не е анонимна постсоциалистическа периферия. В „Мечтаното приключение“ България е самата история — със своята атмосфера, език, мълчание, напрежение и усещане за живот на граница между светове.

В центъра на сюжета е Веска — археоложка от малък пограничен град, чийто живот се преплита със Саид, стар познат, попаднал в поредица от съмнителни събития. От привидно обикновена среща историята постепенно се превръща в напрегнат разказ за престъпни зависимости, скрити травми и невидими линии между миналото и настоящето.

Сред участниците във филма са Яна Радева, Сюлейман Алилов Летифов, Стойчо Костадинов, Николай Шекерджиев, Денислава Йорданова и Тиана Георгиева — хора извън професионалното кино, които според режисьорката носят онази сурова автентичност, която не може да бъде изиграна.

Българската следа е силна и зад камерата. Дизайнът на продукцията е дело на Сабина Христова, а по звука работят Момчил Божков, Атанас Чолаков и Кай Тебел.

За Валеска Гризебах това е второ кино пътешествие в България след Western, който също развива действието си у нас и беше представен в програмата „Особен поглед“ в Кан. И тогава, и сега режисьорката избира не лъскавата туристическа България, а онази по-тиха, противоречива и човешка страна, която рядко достига до голямото европейско кино.

„Отправната точка бяха срещите ми с хора от моето поколение, които са преживели политическите промени в България през 1989 г. Те ми показаха колко дълбоко ни свързва този повратен за Европа момент и колко сериозно ни разделя“, казва тя за филма.

Любопитен детайл е и самото жури, което отличи продукцията. Начело тази година беше легендарният южнокорейски режисьор Парк Чан-ук — създателят на култовия Oldboy, смятан за един от най-влиятелните филми на съвременното азиатско кино.

А това прави наградата още по-символична — филм за българската периферия, за границите и невидимите човешки рани, успя да впечатли автори, които самите са променяли световното кино.

На фона на всички шумни новини, политически скандали и кризи по света, в Кан тази година България попадна в световния разговор с различен прочит — заради кино, атмосфера и истински човешки истории.