Стара Загора. В един от жилищните блокове на града времето е спряло. Зад вратата на апартамента на 72-годишната Анета Димитрова не се чува шум на телевизор, нито бръмчене на хладилник. Тук, в студеното и тъмно пространство, което някога е било нечий дом и ателие, властва тишината. От 20 години електричеството е отрязано, а от 10 – и водата е спряна. Причината е проста и – липсата на пари.
Анета, художник по професия и по душа, посреща всеки нов ден като предизвикателство. Нейната сутрин не започва с топъл душ, а с пресмятане колко вода е останала в тубите, които пълни от градските чешми.
"Много трудно, много трудно. Хигиената е много трудна. Всичко е трудно," разказва тихо жената, докато показва скромния си бит. "Ей сега съм с една чаша вода, ей един буркан с вода." Всекидневните ритуали, които за повечето хора са даденост, за нея са лукс. Готвенето се случва на малка газова бутилка, но само ако е успяла да задели пари за газ. "Докато си сготвиш – ето там има една маска газова бутилка, на която, ако имам газ, ако мога да отида за газ, се снабдявам и готвя. А миенето е много трудно."
Оцеляване с достойнство и спомени
Сама, без близки, които да ѝ подадат ръка, Анета преживява с 330 лева социална пенсия. Сума, която я поставя на ръба на оцеляването. За да припечели някой лев отгоре, тя всеки ден излиза в центъра на града. На малко килимче подрежда това, което има – няколко стари книги и прясно набрана коприва. Това е нейният начин да остане свързана със света и да се бори за своята независимост.
Храната е оскъдна и еднообразна. "Обикновено с кисело мляко. Трудно готвя, трудно," признава тя. "Когато имам някой лев и нямам газ, купувам – пръскам си парите за консерви." Липсват ѝ и средства за необходимите лекарства.
Въпреки всичко това, в Анета няма и следа от самосъжаление. Годините на лишения не са сломили духа ѝ, а са изковали стоманена воля и тихо достойнство. Тя не свежда поглед, не проси, а гледа право в очите. Срамът, който изпитва, не е насочен към нея самата.
"От себе си никога не бих се срамувала. Срамувам се от държавата, от управниците," казва твърдо Анета. В тези думи се крие цялата горчивина на човек, забравен от системата, но не и от самия себе си.
Институциите са сезирани
След като случаят ѝ придобива гласност, социалните служби в Стара Загора са предприели действия. Петя Чакърова, директор на Регионалната дирекция за социално подпомагане (РДСП), потвърди, че сигналът е получен и е извършена проверка.
"След като е получен сигналът, е сезирана дирекция "Социално подпомагане" в Стара Загора. Посетен е адресът на жената, като тя е консултирана за различните нормативни основания за помощ. Оказана ѝ е необходимата подкрепа и съдействие," посочи Чакърова и увери, че институцията ще реагира своевременно на всички подобни случаи.
За Анета остава надеждата. Не толкова за възстановеното електричество или вода, колкото за нещо по-дълбоко – вярата, че хората могат да бъдат "с добри и чисти души и сърца". В нейния тъмен апартамент тази вяра е единствената светлина, която никога не е угасвала.
Бащата на прегазеното в Слънчев бряг дете се бори и с последиците от потопа, а фамилията на обвиняемия демонстрира шокираща наглост, разкри бащата на загиналата Сияна.
Златин Младенски призова хората да не остават безучастни към проявите на жестокост. "Изключително важно е за случаи на насилие да се подават сигнали. Много често тези лица са рецидивисти. Трябва не просто да подадем сигнал на 112, а да застанем зад него, за да разберат извършителите, че за това се носи реална отговорност."
Последната победа на Калоян идва от Световното първенство за ученици до 19 години, където той, макар и най-малкият участник в групата, се състезава и печели в най-високата възрастова категория.
Журналист, публицист и създател на видео съдържание с повече от 15 години опит.
Коментари (0)