Д-р Брънзалов: Без Бюджет действа старият НРД
Днес БЛС определя рамката на здравеопазването през 2026 г.
БТА
Д-р Николай Брънзалов: реалното заплащане на клиничните пътеки изостава драстично от справедливата им стойност
Това заяви председателят на Български лекарски съюз д-р Николай Брънзалов, като очерта сериозните финансови проблеми пред болничната помощ у нас.
По думите му, в сравнение с 2021 г., болничната помощ реално е понесла т.нар. „минус 83% инфлация“. На практика това означава, че при актуализирани разходи и постоянно нарастващи цени лечебните заведения получават значително по-малко средства за извършването на същите дейности. Това води до сериозни дисбаланси и поставя под въпрос правилното остойностяване на клиничните пътеки. „При това положение е трудно да се говори за устойчиво развитие на здравеопазването. В момента много болници просто оцеляват“, подчерта председателят на БЛС.
Икономическият анализ, на който се позова д-р Брънзалов, сравнява реалното заплащане на клиничните пътеки в 10 медицински специалности с тяхната справедлива, икономически обоснована цена. Разликите, по думите му, са „стряскащи“. Той даде пример с клиничните пътеки по нервни болести, при които средната цена на лечение е около 616 евро, докато справедливата стойност според анализа възлиза на 2443 евро. При други медицински специалности средната цена на лечение достига 2416 евро, а реалната икономически обоснована стойност надхвърля 6200 евро. „Тези разлики са в пъти. Това е системен проблем, а не изключение“, категоричен беше той.
Според д-р Брънзалов, ако не бъдат предприети адекватни мерки, делът на доплащането от страна на пациентите ще продължи да расте. „Тези средства не се покриват от никого – нито от държавата, нито от касата. Натискът пада както върху лечебните заведения, така и върху пациентите“, заяви той, цитиран от Нова тв.
Председателят на БЛС припомни още, че България е на последно място в Европейския съюз по дял от брутния вътрешен продукт, който се отделя за здравеопазване. За сравнение той посочи Австрия, където публичните средства за здраве са около 11 пъти повече в абсолютна стойност, при сходна територия и население. „Австрийците не боледуват по-различно от българите. Разликата е във финансирането“, отбеляза д-р Брънзалов и допълни, че в държави като Франция, Норвегия и Австрия делът от БВП за здравеопазване е приблизително двойно по-висок в сравнение с този в България.
Като допълнителен проблем той открои и факта, че над 500 000 души в страната не плащат здравни осигуровки, но по различни начини ползват здравни услуги, което допълнително натоварва системата. Според него съществуват възможни допълнителни източници на финансиране, като например насочването на част от акцизите върху тютюневите изделия към здравеопазването – практика, която вече се прилага в редица европейски държави.
Председателят на БЛС е на мнение, че рискът от фалити на лечебни заведения е напълно реален и вече има болници в тежко финансово състояние. Особено уязвими са лечебните заведения в региони с малка и застаряваща популация. „Ако една болница е необходима за даден регион, държавата трябва да я подкрепи. Хората навсякъде имат нужда от достъп до здравна грижа“, заяви д-р Брънзалов.
Брънзалов: България заделя 5% от БВП за здравеопазване
Според него ниската здравноосигурителна вноска е основен фактор за недофинансирането на системата
Д-р Брънзалов: Парите за здраве в България са недостатъчни
Здравните ни вноски били най-ниски в ЕС, увери председателят на БЛС
Редактор
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)