Общество

Децата в Петрохан: когато „обучението“ прераства в контрол

7 февруари 2026, 19:27
Таралеж ПК

Тримата убити, затвореният кръг и децата, които години наред са били част от системата

Случаят край Петрохан постепенно излиза извън рамките на тройно убийство и се превръща в разказ за години на нерегламентирана дейност, институционално бездействие и въвличане на деца и младежи в затворена структура с ясно изразена йерархия. Официалното разследване продължава, а публичната информация остава ограничена, но вече има достатъчно потвърдени данни, които очертават тревожна картина.

Убитите край бившата хижа са Ивайло Иванов на 49 години, Дечо Василев на 45 и Пламен Статев на 51. И тримата са свързвани от различни медии с ядрото на групата, действала в района. За Иванов е публично известно, че е участвал в юридически екип, представлявал руската държавна корпорация „Росатом“ в арбитражното дело срещу НЕК в Женева, приключило през 2016 г. с осъждане на българската страна за близо 600 млн. евро. Дечо Василев е бил управляващ съдружник в счетоводна компания, а Пламен Статев остава най-слабо публично познатият от тримата, но също е посочван като част от организационната структура около хижата.

След убийствата разследването се разшири към т.нар. „останали“ – хора, които са пребивавали в района, участвали са в лагерите или са имали постоянни роли в дейността около хижата. По данни на МВР има издирвани лица и разпитани свидетели, но към момента няма официално обявени обвиняеми извън тримата загинали. Част от тези хора не са открити на постоянните си адреси или са напуснали страната, което поражда допълнителни въпроси, но само по себе си не е доказателство за вина.

Най-чувствителната и същевременно най-слабо осветена част от случая обаче са децата. Потвърдено от институции и от няколко независими медии е, че в лагерите край Петрохан са участвали непълнолетни в широк възрастов диапазон – от ранна тийнейджърска възраст до навършване на пълнолетие. Лагерите са били представяни като обучения по оцеляване, дисциплина и „пазене на природата“, а присъствието на деца често е ставало със знанието на родителите им.

Сред проверяваните от разследващите случаи има и конкретни данни за 15-годишно момче – син на човек, свързван с дейността около хижата. По информация от източници, близки до проверките, момчето е присъствало на лагери в района като непълнолетно. Името му не се оповестява, тъй като няма данни то да е извършвало престъпление, а законът изисква специална защита на самоличността на деца, дори когато са част от разследван контекст.

Разследващите не говорят за доказани престъпления срещу деца. Няма официално потвърдени данни за сексуално или физическо насилие, за задържане против волята им или за трафик. Това, което институциите проверяват, е моделът – години наред деца са влизали в затворена среда с ясни правила, авторитети и подчинение, а част от тях, след навършване на 18 години, са оставали в системата като активни участници.

Именно този преход – от дете в лагер към възрастен „пазач“ или организатор – е една от ключовите линии в случая „Петрохан“. Той поставя въпроси за влияние, зависимости и дългосрочен ефект, без автоматично да означава извършено престъпление. Но поставя тежка отговорност върху институциите, които години наред не са упражнявали реален контрол върху дейност, развивала се публично и без ясен правен статут.

Днес случаят остава отворен. Камерите в района, част от които са оцелели след пожара, експертизите и разпитите трябва да дадат отговори не само кой и защо е убил тримата мъже, но и как е било възможно в сърцето на планината да съществува паралелна структура, в която възрастни и деца са живели по правила извън държавата. Петрохан вече не е просто място на престъпление, а огледало на системен пропуск, чиито последици тепърва ще се изясняват.