Снимка: БТА

Около 33 на сто от сънародниците ни хвърлят храната, защото не са сигурни дали тя е годна

Около 47 на сто от потребителите в България не се замислят за разхищението на храна. Това сочат данните от проучване на Европейската комисия (ЕК), проведено през март 2025 г. сред 25 000 души. Данните бяха представени от изпълнителния директор на Българската хранителна банка (БХБ) Цанка Миланова. Според данните от проучването хората, които често изхвърлят храна, са 47 на сто от потребителите у нас. 

Около 33 на сто от сънародниците ни хвърлят храната, защото не са сигурни дали тя е годна и заради това я изхвърлят. Само 20 процента от запитаните имат по-добро отношение към храната. Подбудите на тези хора са свързани с определен начин на живот - храната за тях е ценност и те я изхвърлят само при крайна необходимост, каза Миланова.

Тя цитира последните данни на Евростат, публикувани вчера, в Световния ден на храната. Според тях през 2023 г. в Европейския съюз (ЕС) са генерирани 58 200 000 тона хранителни отпадъци, като европеецът губи 130 килограма храна годишно. 53 на сто от тях са генерирани от домакинствата, а от индустрията - 47 на сто. Най-малък е делът на хранителните отпадъци в сектора на търговията на дребно и дистрибуцията - 8 процента.

В сравнение с миналата година тези данни показват слаб ръст - под един процент, но проблемът продължава да съществува, отбеляза Миланова. Тя допълни, че това се случва въпреки скорошното приемане от ЕС всяка държава членка да работи с ефективни мерки за намаляване на тези количества. До 2030 г. са поставени като цел намаляване с 10 процента на разхищението в производството и преработката и допълнителни 30 процента на ниво домакинства, дистрибуция, търговия на дребно и услуги, свързани с хранене и ресторантска дейност. 

В България почти 615 000 тона е храната, която унищожаваме като общество. Всеки българин средно губи 93 килограма храна годишно по данни за 2022 г. Делът на хранителните отпадъци, генерирани от домакинствата у нас, е 43 на сто, следвани от производството и преработката на храни (24 на сто), ресторанти и услуги за хранене (16 на сто) и търговията на дребно и дистрибуцията (6 на сто). 

"Това не е проблем единствено на хранителната индустрия, а на домакинствата и на всеки един от нас", заяви Миланова.

Организацията отчита категорична тенденция на нарастване на количествата спасена храна, бс която помагат на хора в затруднение и бедност в цялата страна.

През 2024 г. Българската хранителна банка е спасила от разхищение 431 600 килограма храна на стойност 2 298 702 лева. Тези продукти са достигнали до 83 335 лица, обхванати в 280 организации, програми и услуги в цялата страна. Само до края на септември 2025 г. спасената храна е 364 973 килограма на стойност 2 625 312 лева. Тези продукти са достигнали до 72 015 души, обхванати в 257 организации, програми и услуги. В сравнение със същия период на миналата година увеличението в теглото на спасената храна е над 51 процента.

Тази година насочваме информираността към отделното домакинство, за да покажем как всеки един от нас в бита си участва в тази статистика, каза Миланова.

Последвайте Таралеж в

Редактор

Таралеж ВВ