В разгара на предизборното говорене една тема отново изплува с пълна сила – шистовият газ. И както често се случва у нас, дебатът бързо се превърна не в експертен разговор, а в политическа битка, наситена със страхове, обвинения и резки завои.

Само за дни позициите на водещи фигури се промениха. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заговори за енергийна независимост и нуждата България да добива собствен газ. Малко по-късно темата за отпадане на мораториума върху проучванията беше повдигната и в предизборен дебат. Отговорите обаче останаха предпазливи, дори колебливи.

В същото време Румен Радев и лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов реагираха остро, предупреждавайки за екологични рискове и заплашвайки с протести. Така темата бързо излезе от рамките на икономиката и влезе в полето на страха и емоциите.

Рязък завой: защо политиците отстъпиха?

Само дни след първоначалните заявки, както ГЕРБ, така и ПП-ДБ направиха крачка назад. Обвиненията започнаха да летят – съпредседателят на ПП-ДБ Асен Василев нарече президента „лицемер“, а Борисов отвърна с обвинения в лъжа.

Но зад този шум остава един по-важен въпрос: има ли България реален шанс да използва собствените си ресурси или темата ще остане заложник на политическата конюнктура?

Историята, която рядко се разказва

Енергийният дебат у нас не започва днес. Още от времето на Съветски съюз и изграждането на газопроводи към Европа, България е част от сложна система на зависимости. Десетилетия наред газът е не просто икономика, а геополитика.

След края на бартерните споразумения през 90-те години, интересът към българската газопреносна мрежа остава висок, особено от страна на Газпром. Проекти като Южен поток и по-късно Турски поток показват колко трудно страната балансира между национален интерес и външен натиск.

Колко газ всъщност има България?

По данни на Агенция за енергийна информация България разполага с огромен потенциал – до 780 милиарда кубически метра шистов газ. При сегашното потребление това означава десетилетия, дори векове енергийна сигурност.

Голяма част от тези ресурси се намират в Добруджа – регион, известен като житницата на България, което автоматично поставя въпроса за баланса между икономика и екология.

Страхове или интереси?

Противниците на добива често изтъкват рискове за подпочвените води и земеделието. Поддръжниците обаче контрират, че съвременните технологии значително намаляват тези опасности и че България рискува да пропусне исторически шанс за енергийна независимост.

Истината вероятно е по-сложна. В този спор се преплитат икономически интереси, геополитика и вътрешнополитически сметки.

Кой печели от забавянето?

Докато политиците спорят, един факт остава непроменен – България продължава да разчита в голяма степен на внос на енергийни ресурси. А всяко отлагане на решенията означава пропуснати ползи и зависимост от външни фактори.

В крайна сметка въпросът не е само дали страната трябва да добива шистов газ. Въпросът е дали може да си позволи да не го обсъжда сериозно.

Още по темата

Борисов към Радев: Спекулирате със страховете на българите

Спорът за шистовия газ се превърна в нова линия на сблъсък в предизборната кампания

Още

Асен Василев: Корупцията не се бори с договори като "Боташ"

Модерно е да се борим с корупцията, иронично заяви председателят на ПП

Още

Румен Радев: Българският народ не вижда Русия като враг

В изказването си Радев акцентира върху ролята на руската армия в Освобождението на България

Още

Костадинов: Горивата и токът могат да поевтинеят с 40%

Според него премахването на санкциите и въглеродните емисии ще намали разходите за домакинствата и бизнеса

Още

Делян Добрев: България може да стане най-големият износител на газ в Европа

Още по времето на социализма в страната ни е имало сондажи за шистов газ, каза той

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Петър Колев

Възпитаник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност Право. Бивш председател на Гражданския демократичен съюз (ГДС) в РСМ и на Сдружението за македонско-българско приятелство – Скопие, както и бивш изпълнителен директор на Информационна агенция БГНЕС. Активен защитник на правата на българите в Македония и изследовател на политическите процеси на Балканите. Автор на редица аналитични и медийни публикации, посветени на регионалното сътрудничество и европейската интеграция и геополитическите процеси на Балканите.