Когато България и Америка говорят на един език – този на приятелството
Невада обяви ноември за Месец на българо-американското приятелство – жест, който доказва, че духовните мостове са по-здрави от географските разстояния
Индианаполис не е случаен град. Той е жив паметник на изгнаническата България – люлка на македонско-българската емиграция след Илинденско–Преображенското въстание от 1903 г., когато хиляди българи от Македония напускат поробените си земи, за да спасят живота и честта си. Те заминават за Америка с еднопосочен билет, но с непоклатимата решимост да пренесат България в сърцата си и се заселват в Индиана, който се превръща в щата с най-многобройни български емигранти по онова време. И докато на земите, където някога се е умирало за свободна България, днес все по-често се премълчава българското име, в един далечен американски град българският дух не само оцелява, но и възкръсва през сърцата на децата, осиновени от американски семейства.
За втора поредна година Асоциация „Българи в чужбина 681“, със съдействието на Nightlight Christian Adoptions, организира в Индианаполис в църквата „Св. Стефан“ среща на семейства, осиновили деца от България. Tова не беше просто събиране – това беше акт на памет, корен и достойнство, за да може тези осиновени българчета, да говорят български, танцуват хоро и развяват знамето, от което други се срамуват. Американците, приели тези деца с любов и вяра, показаха, че коренът не се забравя, когато е посеян в сърце, което разбира думите род, родина, принадлежност. Те показаха, че можеш да станеш по-българин от българите, когато носиш България като кауза, а не просто като място на раждане.
В първите десетилетия на XX век градовете Индианаполис, Форт Уейн и Гари се превръщат в епицентър на македонско-българската емиграция. Тук тези хора създават училища и църкви, в който разказват за Левски и Гоце Делчев, пеят български песни и събират помощи за българските училища в Македония. През 1922 г. във Форт Уейн те основават Македонската патриотична организация, движение, което още в първите си публикации заявява:
„Ние, македонските българи, не ще позволим да се изопачава нашият произход.“
(“The Macedonian Tribune”, Fort Wayne, Indiana, 1926 г., орган на MPO)
Колко тъжно звучи това днес, когато на същата тази земя, откъдето тръгнаха, някои се страхуват да кажат „Аз съм българин“. Но истината не се заличава с декларации, когато тя живее в кръвта на хората. В Индианаполис потомците на македонските българи пазят жива истината, че ние сме един народ, независимо кой и как се опитва да ни разделя.
Тази памет е съхранена в църквата „Св. Стефан“, построена през 1955 г. от потомците на емигриралите българи. Това не е просто храм на вярата, a българска крепост в сърцето на Америка, която напомня откъде сме дошли. Тук децата, включително осиновените българчета и техните родители, учат български език, фолклор и песни, а всяка неделя започва с химна „Горда Стара планина“.
Индианаполис е градът, който отказа да забрави. Градът, който пази вярата, че България не е просто територия, а състояние на духа. И може би именно затова този американски град днес е по-български от някои места на Балканите. Защото пази и предава паметта и традициите с веруюто, че който се отрича от кръвта си, не пренаписва историята – той я предава. А народ без памет е народ без бъдеще.
Невада обяви ноември за Месец на българо-американското приятелство – жест, който доказва, че духовните мостове са по-здрави от географските разстояния
Роси МакКий, основател на Асоциация „Българи в чужбина 681“ пред Таралеж БГ

Коментари (0)