„Караш човек, не инфаркт!“: Урокът, който донесе две награди в един ден на бъдещ лекар

5 ноември 2025, 14:06
Мартин Стоянов
София

За неписаните правила в медицината и уроците извън дебелите книги

“Караш човек!“ – тези две думи, тихо прошепнати от пациент на носилка, се превръщат в най-важния урок за Стефан Федерчев, студент пети курс по медицина в Медицински университет - София. Този момент на прозрение става централен в есето, с което той печели второ място в престижния национален конкурс за именните награди „Александър Дърводелски“ с тема „Медицината и неписаните правила“. Успехът му е двоен – в същия ден той завоюва и първо място в научна конференция във Варна, доказвайки, че сърцето на хуманист може да работи в пълен синхрон с ума на учен.

Човекът зад диагнозата

В своето есе Стефан разказва за случка от работата си като болногледач, когато, бързайки да закара пациент с инфаркт към залата за катетеризация, на въпроса „Какво караш?“ отговаря забързано: „Инфаркт!“. Тихият отговор на пациента – „Караш човек!“ – го стъписва. „Сърцето ми потъна!“, пише той. „В този момент си дадох сметка, че това да си лекар означава на първо място да работиш с хора.“

Това е и основното послание, което журито отличава. За него истинското изкуство в медицината не е само поставянето на диагнози, а умението да видиш Човека зад болестта. Както споделя в интервю, „Зад всеки пациент не се крие просто една диагноза, а цяла история, необятни мечти и съдба. За да лекуваме тялото, първо трябва да можем да лекуваме душата.“

Уроците извън дебелите учебници

Всичко започва случайно, след като негов колега му изпраща линк към конкурса. Темата обаче го провокира дълбоко. „Честно казано, прочетох темата и някак си тя ме накара да се обърна към личния си опит и в съзнанието ми изплуваха редица спомени.“, разказва той.

В есето си той споделя и други ключови уроци. Като този от асистента му по кардиология, който на ентусиазираните му отговори с усмивка казвал: „Колега, това дето го казвате е много хубаво, но е от времето на баба ми. Не сте си чели новите книжки!“. Урок, който му напомня, че лекарят е длъжен да бъде в крак с всяка новост.

От хуманизма до точната наука

В деня, в който е отличен за хуманния си поглед към медицината, Стефан Федерчев получава и първа награда в научната сесия на конгреса BSYSB във Варна. Там той представя част от научната си работа по проект „Ензимни, генетични маркери и редокс статус като таргети при оптимизиране на химиотерапията при колоректален карцином“. Като млад учен към катедрата по Физика и Биофизика на МУ-София, той доказва своята отдаденост и на най-прецизните аспекти на науката.

Бъдеще в България

Въпреки че е черпил опит и в Германия, Стефан е категоричен за професионалното си бъдеще. В интервюто за медията ни той заявява твърдо: „Аз убедено виждам моето бъдеще в България. Не съм си и представял да практикувам другаде.“

„Да бъдеш лекар е призвание!“, пише той в заключението на есето си. „Призвание да си морално устойчив, силен, вдъхващ спокойствие и знание.“ С две награди в ръка и ясна визия за бъдещето, Стефан Федерчев е ярко доказателство за новото поколение лекари, които са готови да пазят живота „чист и свещен“, като никога не забравят човека зад диагнозата.