Общество

“Лунен пейзаж”: Пътят Е-79 между Монтана и Враца – шофьори сигнализират за разбита настилка и риск по трасето

16 февруари 2026, 10:43
Таралеж ПК

Международен коридор с километри разбит асфалт, износени нерви и въпросът: колко струва безопасността извън столицата

Международният път Е-79 (първокласен път I-1) между Монтана и Враца трябва да бъде символ на свързаност – част от европейски транспортен коридор, по който минават хора, стоки и икономика. Вместо това все повече шофьори го описват като „лунен пейзаж“, където дупките са толкова чести, че шофирането прилича на слалом за оцеляване.

Репортажите от последните дни показаха автомобили със спукани гуми, повредени джанти и нерви, които се късат заедно с окачването. Шофьорите не говорят за комфорт — говорят за риск. За внезапни маневри, за участъци, които през нощта се виждат твърде късно, и за усещането, че всеки километър е проверка на късмета.

И тук идва големият парадокс: това не е селски път, не е забравена отбивка, а международно трасе, което свързва Северозападна България със столицата и Дунав мост. Път, по който минават камиони, автобуси и хиляди хора всеки ден. Път, който по всички стандарти би трябвало да бъде приоритет.

От Агенция „Пътна инфраструктура“ признават проблеми и посочват текущи ремонти и изкърпване на участъци. Но за хората, които всеки ден преминават между двата областни града, кръпките вече звучат като метафора за отношението към целия регион — временни решения върху хроничен проблем.

Северозападът: география или диагноза?

Северозападът често се появява в новините като статистика — бедност, обезлюдяване, икономически трудности. Но пътят Е-79 показва друго: как инфраструктурата може да се превърне в ежедневен индикатор за това докъде стигат приоритетите на държавата. Когато международен коридор изглежда така, хората неизбежно си задават въпроса дали изобщо някой гледа към тази част на страната.

Проблемът не е само в дупките. Проблемът е, че те се превръщат в нормалност. А нормализацията на лошите условия е най-тихият начин едно общество да свикне с по-ниски стандарти.

Иронията на европейския път

Е-79 носи европейско означение, но на места прилича на трасе, което чака не ремонт, а спасение. Тежкотоварният трафик ускорява износването, зимата доразрушава асфалта, а временните ремонти се разпадат с първите студове. Резултатът е цикъл, който шофьорите познават до болка — обещания, кръпки, нови дупки.

Един път говори много за една държава. А когато международен коридор между два областни града се описва като „лунен пейзаж“, това вече не е просто проблем на настилката. Е-79 не е просто път между Монтана и Враца — той е част от европейски коридор, който свързва Дунав с вътрешността на континента. И когато връзката с Европа минава през дупки и временни кръпки, въпросът вече не е регионален, а национален: как изглежда България от прозореца на всеки, който влиза в нея по този път.