НАРКОБОСЪТ СРЕТЕН ЙОСИЧ ОТНОВО Е В ИГРАТА: Свободата на "Балканския Дон" и призраците от миналото в София
За българската история Сретен Йосич е много повече от чуждестранен мафиот
Зловеща тишина тегне над улица „Васил Левски“ в софийското село Вакарел. Къщата с номер, който местните вече избягват да споменават, днес е празна. Там, където трябваше да започне новият живот на едно бесарабско семейство, приключиха три съдби. Две от тях – завинаги.
Трагедията, разиграла се на 1 февруари, при която 33-годишната Ксения Плачкова отне живота на собствените си деца – момченце на 11 г. и момиченце на 5 г., продължава да задава въпроса: Можеше ли това да бъде предотвратено?
Часът е 13:30. На спешния телефон 112 постъпва сигнал от мъж, чийто глас трепери от ужас. Това е Иван – бащата. Прибирайки се от работа в София, той заварва входната врата заключена. Когато успява да влезе, пред очите му се разкрива най-страшната гледка за един родител.
Децата са в леглата си, сякаш спят, но кръвта по завивките издава жестоката истина. Майката е в съседната стая – жива, но с прорезни рани по китките и шията. Опитът ѝ за самоубийство е неуспешен, но мисията ѝ да „спаси“ децата си от въображаемите демони на света – трагично завършена.
За разследващите случаят е ясен от първата минута – става дума за т.нар. „разширено самоубийство“. Но за хората, познавали семейството, шокът е абсолютен.
Преди да се преместят във Вакарел, семейство Плачкови е живяло в Приморско и Ахелой. Там са оставили спомен за скромни, трудолюбиви хора. Никой не е видял чудовището, което се е криело в съзнанието на Ксения.
„Не мога да повярвам, че това е същата жена“, разказва през сълзи съседка от Ахелой, която често е засичала майката в местния парк. „Тя трепереше над тях. Винаги бяха чисти, спретнати. Момченцето ходеше на училище, тя го водеше и взимаше всеки ден. Никога не съм чула да им повиши тон. Гледаше ги с такава любов, че чак сега ме побиват тръпки.“
Бивша колежка на Ксения, пожелала анонимност, допълва психологическия портрет на жената преди срива:
„Беше тиха, много затворена. Трудно се общуваше с нея, може би заради езика, може би заради притеснение. Но всичко, което правеше, беше за децата. Те бяха нейният център. Как този център се е превърнал в мишена, никой от нас не разбра.“
В хода на разследването и последвалите експертизи става ясно, че семейството е преживявало финансови затруднения и силен стрес покрай преместването. За психиката на Ксения, която според лекарите е отключила остра форма на шизофрения или тежка депресия с психотични елементи, реалността се е изкривила.
Пред криминалистите тя прави пълни самопризнания, но в думите ѝ липсва злоба. Има само объркана, болезнена логика. В предсмъртното писмо, открито на мястото, и в показанията си по-късно, тя твърди едно и също:
„Светът е лош. Исках да ги спася от мъките, които ги чакат. Там, където отиват, ще им е по-добре.“
Съдебната сага приключи бързо, но без присъда „затвор“. Тройната съдебно-психиатрична експертиза бе категорична: Ксения Плачкова е била невменяема по време на деянието. Тя не е разбирала свойството и значението на извършеното и не е могла да ръководи постъпките си.
Вместо в килия, съдът я изпрати в специализирано психиатрично заведение за принудително лечение под строг надзор.
Днес във Вакарел случаят се споменава шепнешком. Бащата Иван остава сам с тежестта на загубата, опитвайки се да събере парчетата от живота си. А обществото остава с горчивия извод, че понякога най-голямата заплаха за децата не е на улицата, а в тихата, незабелязана лудост зад заключената врата на дома.
За българската история Сретен Йосич е много повече от чуждестранен мафиот
Защо южните ни съседи успяват да обърнат държавата с краката нагоре и да извоюват исканията си?
Полицаи отиват на съд за убийството на шампиона по борба
Журналист, публицист и създател на видео съдържание с повече от 15 години опит.

Коментари (0)