БТА

Браншова позиция очертава ясни законови граници след скандалите с изтекли видеозаписи от салони и медицински кабинети

Видеонаблюдението не следва да се прилага по подразбиране, когато съществуват други ефективни начини за постигане на конкретната цел. В противен случай съществува риск от трайна промяна на обществените и културните норми, при която липсата на неприкосновеност на личния живот да започне да се възприема като нещо нормално. Това се посочва в официална позиция на Българска камара за охрана и сигурност, член на Българска стопанска камара, разпространена чрез БСК.

В документа браншовата организация ясно се разграничава както от охранителния сектор като професионална дейност, така и от легитимното видеонаблюдение за охранителни цели, от „скандалните инциденти“, свързани с появили се в сайтове за възрастни видеозаписи, заснети в салони за красота и в гинекологичен кабинет. В позицията се разясняват подробно законовите рамки и изискванията за използване на видеонаблюдение в контекста на сигурността.

В началото на седмицата от Районна прокуратура Бургас съобщиха, че са образувани две досъдебни производства за създаване на порнографски материали в козметични студия в Бургас и за разпространението им в интернет без знанието на клиентите. От Районна прокуратура Казанлък информираха по средата на седмицата, че се извършва проверка по повод информация за нерегламентирано публикуване на снимки и видеоматериали от козметични салони в града. Междувременно министърът на здравеопазването в оставка Силви Кирилов разпореди на Столична регионална здравна инспекция незабавна проверка във връзка с изтекли кадри от гинекологичен кабинет в София.

От Камарата посочват, че видеонаблюдението не е лицензионна дейност и че Закон за частната охранителна дейност допуска широкото му използване за охранителни цели. В закона изрично е записано, че охраната на имуществото може да включва осигуряване на пропускателен режим и/или видеонаблюдение, при условие че се спазват изискванията за защита на личните данни и мониторен контрол.

Съгласно Общ регламент за защита на данните (GDPR) видеоизображенията се разглеждат като биометрични данни, тъй като представляват уникални физически или поведенчески характеристики, които могат да бъдат използвани за идентификация на човек. Поради това те се считат за чувствителна лична информация и подлежат на строг режим на защита, включително изискване за законово основание или съгласие за обработване.

В Насоки №3/2019 относно обработването на лични данни чрез видеоустройства Европейски комитет по защита на данните подчертава, че макар лицата да могат да приемат видеонаблюдение за конкретни цели, като сигурността, трябва да съществуват ясни гаранции срещу несанкционирано използване на записите за напълно различни и неочаквани цели. В насоките се уточнява, че видеонаблюдение на основание „легитимен интерес“ е допустимо само ако интересите и основните права и свободи на субекта на данните не надделяват над тези на администратора.

От Камарата подчертават, че администраторът на лични данни е длъжен да прецени в каква степен наблюдението засяга правата и свободите на физическите лица и дали не ги нарушава. Постигането на реален баланс между законните интереси на администратора и основните права на гражданите е задължително условие, отбелязват от браншовата организация.

Изрично се напомня, че в същите насоки се посочва недвусмислено: инсталирането на видеокамери в санитарни помещения е недопустимо, тъй като правото на неприкосновеност на личния живот има безусловно предимство. Същият принцип важи и за помещения, в които се предоставят медицински, естетични, козметични и други услуги, изискващи събличане – поставянето на камери там представлява грубо нарушение на правата на клиентите.

Администраторите на данни са задължени не само да извършат Оценка на въздействието и Тест за баланс при обработване на видеоданни, но и да прилагат надеждни мерки за сигурност – защита срещу нерегламентиран достъп, предотвратяване на изтичане на информация и ясно определени срокове за съхранение. Законът за частната охранителна дейност определя максимален срок от два месеца за съхранение на видеозаписите, като при последните скандални случаи този срок очевидно не е бил спазен, подчертават от Камарата.

Професионалистите в охранителния сектор, които изграждат и поддържат системи за видеонаблюдение, познават регулаторните изисквания и са в състояние да осигурят необходимото ниво на защита, без да се нарушават GDPR, ЗЧОД и подзаконови нормативни актове, включително Наредба 8121з-611, заявяват от организацията.

В заключение от Българската камара за охрана и сигурност призовават гражданите да бъдат особено внимателни в обекти, в които се използва видеонаблюдение. При забелязване на камери в помещения, където това е недопустимо, те препоръчват услугата да бъде отказана и да бъде подаден сигнал до Комисия за защита на личните данни

Още по темата

Искат пълна проверка за незаконни камери в училища, салони за красота и медицински кабинети

„Спаси София“ и „Младите спасяват“ настояват институциите да отчетат контрола, нарушенията и наложените санкции

Още

Камерата в кабинета на гинеколога д-р Иванов хакната от Русия?

Хакната е била камерата в кабинета на гинеколога д-р Венелин Иванов и така клипове от негови прегледи са се озовали в интернет. Това сочат първоначалните данни от разследването на случая.

Още

Лекарят от гинекологичния кабинет с камера: Не знам как са изтекли записите

Заснети са прегледите на десетки жени, макар че медикът твърди, че камерата работи извън работно време

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.