Почти една трета от отпадъчните води у нас не се пречистват, а над 60% от питейната се губи по мрежата – системен риск за здравето на милиони българи
България изглежда водоснабдена: 99.4% от населението е свързано с обществено водоснабдяване, показват последните годишни данни на НСИ. Но същият източник отбелязва и друго тревожно число – 4.6% от хората през 2023 г. са били на режим на водата заради недостиг. Това е първата пукнатина в системата: имаме мрежа, но тя не гарантира нито постоянство, нито равномерно качество.
Втората пукнатина е още по-видима в канализацията и пречистването. По данни на НСИ 80.1% от населението е свързано към обществена канализация, но само 59.5% е свързано към пречиствателни станции за отпадъчни води (на практика – близо двама от всеки пет не стигат до пречистване). Това означава прост механизъм на риск: част от отпадъчните води отиват в реки и дерета, които после влияят върху водосбори, язовири, подпочвени води и в крайна сметка – върху качеството на водата, която пием.
Когато Европейската комисия говори за това, езикът е директен: през ноември 2024 г. Комисията обяви, че решава да сезира Съда на ЕС срещу България и Румъния за неизпълнение на изискванията по Директивата за пречистване на градските отпадъчни води (Urban Waste Water Treatment Directive) – включително за нуждата от събирателни системи и подходящо пречистване за агломерации над 2000 е.ж. Това не е „политически спор“, а процедура за системен проблем: Европа казва, че на места пречистването не е достатъчно или липсва.
Колко пречиствателни станции имаме? НСИ отчита 182 действащи селищни пречиствателни станции за отпадъчни води през 2023 г. – от тях 96 с третично (допълнително) пречистване, 82 с вторично, и 4 само с първично. На пръв поглед това изглежда като напредък. Но броят сам по себе си не отговаря на ключовите въпроси: работят ли по капацитет, спазват ли параметри, има ли аварии, какво се случва при проливни дъждове и при промишлени замърсявания нагоре по течението.
Третата пукнатина е тази, която гражданите усещат физически: огромните загуби на вода по мрежата. В официален доклад на Националния борд по водите се посочва, че за 2024 г. за 26-те ВиК оператора средните „общи загуби“ са 61.61%, а „реалните“ – 53.58%, като самият доклад подчертава, че над 50% се счита за „високо ниво“. Данните са отразени и публично в новина на БТА (ноември 2025), където се говори за около 63% загуби през 2024 г. Преведено: голяма част от водата не стига до потребителя или се губи между източника и чешмата. Това увеличава риска от вторично замърсяване (при пробиви, ремонти, спадове на налягане) и прави контролът по-труден и по-скъп.
А какво показват пробите за качеството на питейната вода? Проблемите рядко са еднакви навсякъде – те са „петна“ по картата. В актуализиран правителствен документ (2025) се описват отклонения по показател „нитрати“ в конкретни населени места и водоснабдителни зони, като се посочва, че в част от случаите причината е замърсяване още при водоизточниците, а не във водоснабдителната система. На регионално ниво РЗИ публикуват годишни доклади с проби; например РЗИ–Пловдив отчита мониторинг през 2024 г. и представя резултати за съответстващи/несъответстващи проби в рамките на областта. Паралелно с това държавните екологични обзори за водите напомнят, че качеството на природните и питейните води остава стратегически риск и изисква постоянен контрол, особено на фона на амортизирана инфраструктура и натиск върху водните ресурси.
Когато всичко това се събере, „каква вода пием“ не е един отговор, а тест за държавност. В големите градове контролът е по-плътен и системите са по-устойчиви. В периферията проблемът често идва от комбинация: липса на пречистване за отпадъчни води, стари тръби, режим на водата, земеделски нитрати около водоизточници и недостатъчна прозрачност на данните в реално време.
На хартия водата в България е „чиста“, а пречистването – „работещо“. В реалността една трета от отпадъчните води не се пречистват, над 60% от питейната се губи по мрежата и замърсяването се връща обратно в чашите ни. Това не е авария – това е системен провал.
Редактор
Коментари (0)