Правосъдие на промоция: Убиецът от Разград си купи по-лека присъда с "признание"

12 ноември 2025, 09:00
Мартин Стоянов
Русе

Таралеж

Днес се гледа делото срещу 19-годишния Николай Дюлгеров, който на 6 юли помете с автомобила си и уби баща му и двама негови приятели в Разград

„Наричат го „дело“. Говорят за „процедури“ и „членове“ от закона. Но за нас това не е дело. Това е празният стол на масата за вечеря. Телефонът, който никога повече няма да звънне. Това е животът на баща ми, Георги, сведен до папка с документи на бюрото на съдията.“

С тези думи Иван започва своя разказ. Той бе в Окръжния съд в Русе, където се гледа делото срещу 19-годишния Николай Дюлгеров, който на 6 юли помете с автомобила си и уби баща му и двама негови приятели в Разград. Процесът, който започна по съкратената процедура, оголва не само правните, но и дълбоките човешки рани, оставени от една трагедия, причинена от безразсъдство.

Кой беше Георги?

За статистиката Георги е 62-годишен, една от трите жертви. За семейството си той беше вселена.

„Баща ми беше майстор-дърводелец. Тих човек, чиито ръце можеха да поправят всичко – от счупена играчка до протекъл покрив. Миналото лято учеше сина ми, своя внук, как да държи чука правилно... Казваше: „Мери два пъти, режи веднъж“. Човек с такава прецизност и грижа, отнет от такова безразсъдство“, спомня си Иван.

Георги и приятелите му не са търсили белята. Те са били на обичайното си място, в кварталното заведение, където са се събирали от години.

„Те не бяха излезли да правят нещо рисковано. Бяха трима приятели, които си говореха в една топла лятна вечер. Правеха всичко както трябва. Белята, движеща се с над 90 километра в час, ги намери.“

Сблъсъкът в съдебната зала

Делото се гледа в Русе заради конфликт на интереси в Разград, където майката на обвиняемия е съдебен служител. В залата Николай Дюлгеров стои до родителите си. Баща му тихо поднася съболезнования. Но за опечалените семейства това са празни думи.

Тяхната битка за справедливост се сблъсква с реалността на съдебната система. Исканията им за отвод на прокурора, за нови тестове за наркотици и за промяна на мярката „домашен арест“ на Дюлгеров са отхвърлени. Капката, която прелива чашата, е решението делото да се гледа по съкратена процедура.

„И сега седим тук и слушаме как човекът, който направи това, ще получи по-лека присъда, защото „признава фактите“. Разбира се, че ги признава, как би могъл да не ги признае? Фактите са трима мъртви мъже! Но това „признание“ е просто правен ход. Това е сделка за по-кратка присъда, разменена срещу живота на бащите ни“, казва с гняв Иван.

Контрастът между съдбата на обвиняемия и тази на семействата е огромен.

„Той е под „домашен арест“. Вкъщи е, с родителите си. Ние сме под доживотна присъда. Присъда да живеем без баща ми, майка ми да живее без съпруга си, синът ми да расте без дядо си. За нашата мъка няма намаление с една трета.“

Законът предвижда от 5 до 15 години затвор за престъплението, но след редукцията наказанието ще бъде значително по-леко.

Следващото заседание е на 27 януари. Дотогава семействата ще продължат да живеят със своята болка и с един въпрос, който Иван задава на излизане от залата:

„Ние не искаме отмъщение. Не можеш да поправиш това с още болка. Искаме присъда, която да изпрати послание. Послание, че човешкият живот струва повече от един момент на безразсъдство на пътя. Твърде много ли искаме?“