Преди повече от 60 години село Доброван край Поморие остава без жители и официално е закрито. От десетките къщи, днес е останала само една. Няма училище, няма улици, няма детски глъч. И все пак – животът не е угаснал. Защото едно читалище, макар и без собствена сграда, продължава да пази песните, спомените и духа на Доброван живи. История за паметта, която не позволява едно село да бъде забравено, информира БНТ.

По поляните някога е кипял живот. Имало е близо 60 къщи, училище с две класни стаи и хора, които отделяли от залъка си за просвета. Днес от Доброван е останала само една необитаема къща... и спомените. Край прочутите "Скални гъби" обаче едно читалище продължава да събира хората на изчезналото село.

"Много хора си мислят, че читалището е една сграда – не. Читалището е една организация от хора, които вярват в една идея и я осъществяват на практика. Прославяме Ваяшкия фолклор и конкретно песните на Доброван", каза Кольо Николов, председател на НЧ "Възраждане - Доброван - 2013 г.".

Думите му са допълнени от Ганка Динева, от групата за автентичен фолклор "Калгамач": "Всичко при нас е автентично. Няма ни най-малкото преправяне. Втора година имаме попълнение от младежи. Имаме 4 момиченца и 4 момченца, които идват с нас".

 Сред младите попълнения в групата за автентичен фолклор на читалището е Красимир. Казва, че е роден в грешното време с тъга по миналото, когато в почти всяка къща в Доброван е имало музикант.

Красимир Атанасов, група за автентичен фолклор "Калгамач" разказва, че ако не може да свири на кавал, то свири на гайда. "Ако не може да свири на гайда – с уста. Ако не може с уста – на листо. Музиканти хора. Опитвам се да усвоя свирнята за региона, за да я поддържам, един вид да я запазя", каза Атанасов.

Лючка е сред последните жители на Доброван. Днес се връща към мястото, в което са останали детството, песните и спомените ѝ."Нашата къща е надолу. А тук е баба ми, дворът големият, нагоре", показа жената.

Лючка Петрова, бивш жител на селото. "Липсва ми. Много ми е хубаво днес, нищо не ме боли. Оздравях като се качих. Светло ми е, хубаво ми е. Играла съм, пяла съм", каза жената.

И въпреки че Доброван отдавна го няма на картата, докато има кой да пее песните му и да споменава името му с обич, селото ще продължи да живее.