АП/БТА

През последните три години в София са направени повече подобрения отколкото през предшестващите три десетилетия

На 17 септември София отбелязва своя празник – деня на Света мъченица София и дъщерите ѝ Вяра, Надежда и Любов, които символизират добродетелите и духовните ценности на града. Денят е официално утвърден с решение на Столичния общински съвет през 1992 г. и се превръща в значимо събитие в културния и обществения живот на столицата. Тържествата традиционно започват с водосвет пред храма „Света София“, от който градът получава името си, и с издигане на знамето на столицата.

В архива на Българската телеграфна агенция (БТА) са съхранени публикации за облика на София. Поместваме избрани материали от бюлетин „Преглед на чуждия печат“ от 1937 г.:

Печатът на Съединените щати

Преобразената столица на България 

Бостън, 4 май 1937 г. /Крисчън Сайънс Монитор/ обнародва следната дописка от София: През последните три години в София са направени повече подобрения отколкото през предшестващите три десетилетия.

Оня, който е запознат с балканската отпуснатост не ще повярва, че е възможен такъв напредък.

И наистина, всеки, който не е видял с очите си, ще сметне разказа за напредъка на София за фантастична приказка. Хората, живеещи близо до центъра на града, ходеха из калните или прашни улици с десетилетия и не смееха да вярват, че ще ги видят някога павирани. Но те са павирани сега и имат дълги тревисти лехи от двете си страни. Има също така изобилие на вода и на електричество и градът е чист.

Преди този напредък, в българската столица дойде бързият строеж на частни къщи през последното десетилетие. Здрави, добре строени, модерни постройки бяха заместили почти всички стари къщи в центъра, а в същото време в покрайнините изникнаха цели нови квартали. Но това се дължеше на частния почин; градското управление оставаше назад.

Канализацията, водопроводната мрежа, градските коли, телефоните, електрическото осветление, павирането, тротоарите не се развиваха със същата бързина.

Предградията на София бяха като колонии в новооткрита земя. Общинското управление беше пословично.

Но преди три години бе учредено едно непартийно управление и подобренията, които последваха, надминават всички очаквания. Те се състоят в намаляване на разходите, в увеличаване на приходите, в наемането на много повече работници за производителни работи, в повече паркове, повече паважи, повече вода, повече светлина, повече чистота, по-добри санитарни условия, по-широка благотворителна дейност, по-добра обществена служба и вещо градоустройство за в бъдеще. В София почти няма вече грозни празни места, поне в централната част.

Те са обърнати в паркове. Те са пълни с цветя през пролетта и със зелена трева през по-голямата част от годината. Най-голямата градина на София – Борисовата градина, която бе малко нещо повече от запусната гора, сега е напълно преобразена с поляни, алеи, игрища и цветни лехи.

В работническите квартали са направени детски игрища. В продължение на три години е обърнато в паркове едно пространство, което съставя една трета от същото пространство през целия период от освобождението на България в 1878 г. до 1934 година. Предприета е постройката на повече нови училища сега, отколкото през времето от края на световната война до 1934 г.

Производството на електричество от градските юзини (електроцентрала) е утроено, общинските приходи от електричество са се повече от утроили, а цената за отделния потребител е намалена. В градските бани през 1932 г. имаше 200 редовни служещи и 412 синекурни, с други думи, партизани, получаващи месечни заплати и не вършещи нищо. Сега има само 248 редовни служещи и таксата за банята за народа е намалена.

Учреден е цял нов отдел за обществени грижи. Яслите са преобразени, сиропиталищата са направени по-добри и са открити дневни приюти за децата на работещите родители. За да се направи по-нататъшното развитие по-правилно, повикан е от Германия вещ градостроител. Той е начертал линиите на бъдещия напредък.

Паркове, обществени постройки, работнически квартали, главни артерии на движението, културата и спорта, – всичко е взето в съображение. Бъдещият ръст на София не ще бъде оставен на случая.

***

Полски печат

Бедна страна, която върви напред

Варшава, 19 юни 1937 г. /в. Куриер Поранни/ Стефан Вернер предава впечатленията си от едно свое посещение в България: София е тих, чист град, с извънредно много паркове и градини. Това е столица-парк, която излъчва необикновена привлекателност. Партизанството, което беше омръзнало на всички, доведе до 19-майския преврат. Никой, освен партизаните, не желае връщане назад. Днешното правителство се крепи върху отрицателното отношение на обществото към положението, което съществуваше преди 19 май 1934 г. След преврата, кметовете вече не се избират, а се назначават; за такива се назначават висшисти, предимно правници. Това нововъведение се е оказало полезно.

България е бедна страна, но въпреки това върви напред, развива се. Българската народна култура се развива бързо и е толкова по-ценна, че обхваща и масите. 300-хилядна София си позволява да поддържа голям и много добър театър, драма и опера, в която дирижира Адам Должицки (полски диригент и композитор). Два от софийските вестници имат тираж всеки над 100 000. Строят се пътища и железници, изгражда се индустрия. Армията е гордостта на страната и предмет на най-големи грижи. Култът към героизма е особено висок у тоя народ. Днес българската армия, поради съществуващите договорни ограничения не е голяма, но е много добра. Българите нямат нападателни намерения към никой от съседите си, но искат да бъдат готови за всека евентуалност.

В България има ред и спокойствие – това прави силно впечатление. Минаваме край Царския дворец: скромно, жълто здание, което се губи сред стари дървета в голям парк. „Погледите на всички ни са насочени към тази къща – казва ми придружаващият ме приятел – народът очаква престолонаследник“.

***

Гръцки печат

Впечатления от България

Атина, 25 юни 1937 г. /в. „Атинайка Нея“/ обнародва статия от К. Елевтеродакис, в която, между друго, се казва: София, като столица и витрина на днешната българска държава, прави още от първия момент приятно впечатление на посетителя. Тя е нов, доста приятен град, който се развива всекидневно във всички посоки. Под вещото ръководство на деятелния и много симпатичен кмет Иванов, родом от Търново (Иван Иванов е родом от гр. Сливен), люлка на благородни български традиции, свършил политехника в Мюнхен, София се преустрои коренно и отбелязва всекидневно коренни подобрения с тенденция и надежди за осъществяване на най-смели бъдещи планове, които се проучват от германския градостроител Мусман.

Бюджетът на София, както набързо пресметнах, е два пъти по-голям от бюджета на Атина. София, с нейните широки площади и още по-широки булеварди с нейната буйна зеленина, с изобилната вода, която извира от околните високи планини, с нейните 550 м. над морското равнище, с нейния цветущ парк, заемащ около пет кв. км., с малката, но образцово поддържана зоологическа градина, с операта, театъра, с гвардейската музика, която свири всеки ден и по ред на площадите, има всички условия да се развие и стане един от най-хубавите балкански градове.

Горещо препоръчвам на моите съграждани да се опитат да прекарат лятото в София. Движението в града прави дълбоко впечатление. Гражданите зачитат реда и чистотата. Предизвикателство и демонстрация на богатство никъде не се проявяват публично.

В София почти не съществува живота на ориенталските кафенета. Младежта е весела, наивна и дисциплинирана. Жената е с строг вид, но романтична и сантиментална, във всеки случай никак не кокетна, според разбиранията на лошия Ориент или на изискания Запад. Българката е скромна, отлична домакиня, пестелива, образцова майка и помощница на своя мъж в борбата за насъщния.

Симпатична и достойна за похвала е напредналата българска младеж. Тя има широки и ясни схващания за работата в своята страна. Разбира, че малките държави не могат да играят голяма роля и че нямат независима политика. По-смелите от младите пророкуват за създаването на една „стопанска балканска федерация“ по швейцарски образец, или за сближение на балканските народи при условията на отношенията между скандинавските народи. Всичко това са идеали на грядущите балкански поколения, които се благославят от нас, с пожелание да се осъществят.

***

Финландски печат 

България 

Хелзинки, 17 юли 1937 г. /Хелзинкин Саномат/ обнародва впечатления на г-жа Елинор Ивало от едно нейно посещение в България. Г-жа Ивало, която е прекарала няколко дни у нас, за да се осведоми за вървежа на работите по подготовката на една българска изложба в Хелзинки, с организирането на която се е нагърбил финландският Съюз на художествената промишленост и която ще бъде открита през октомври т. г., след като отбелязва какви предмети на българското етнографско и художествено творчество ще бъдат изложени, пише: „Столицата на България е необикновено привлекателна, чист и хубав град. Нека припомним, ако това не Ви е известно, че София означава мъдрост.

Хората там са хубави, здрави и доживяват до дълбока старост. Климатът на България е просто идеален, а, освен това, животът е поразително евтин.

Наистина, има защо фините да опознаят България. Те ще бъдат приятно изненадани. Новата част на София е великолепна. Улиците са широки и тихи. София има възхитителни големи градини, между които и една подарена от Цар Борис детска градина. Борисовата градина е дълга около 3 км. Пред университета има две хубави статуи на българи. Тези двама българи са построили със свои средства великолепния огромен университет. Черквата св. София е великолепна“. (…)

Оня, който обича да пътува и да вкусва от приятното кисело мляко, започва да мечтае за пътуването до София и Варна и Бог знае още до къде... там, в тази възхитителна България.

***

Печат на Съединените щати

Българската столица 

Кълъмбъс, Охайо, 28 август 1937 г. /Кълъмбъс диспеч/ обнародва впечатления на сътрудника си Хенри Улф от едно негово посещение в София: „Столицата на царство България, пише Улф, е един от най-привлекателните градове в Европа. Без да губи от своята живописна атмосфера, София е станала модерен град. От прозорците на хотела се виждат снежните планински върхове, които са само няколко километра далеч. Под прозорците се вижда оживеното движение на един булевард, който е толкова чист, че изглежда като излъскан с четка. В друга посока се виждат големите златни куполи на прекрасната черква „Александър Невски“.

Из улиците на София няма толкова военни, колкото се виждат в другите европейски градове. Българската войска бе ограничена до един малък брой, по мирните договори. Това би било доста добро, ако победителите направеха същото. Напротив, те продължаваха да създават все по-големи военни сили. Последицата е, че българите имат много малка войска сред въоръжените до зъби европейски държави. (…)

Българската столица е настрана от обикновения път на американските туристи, но тя много заслужава посещение. Тя е твърде привлекателно място за прекарване на ваканцията, за изучаване на изкуството или за екскурзии. Тя е западен град на прага на Изтока. Тя трябва да стане по-добре позната на посетителите от Америка.

***

Полски печат 

Столицата на България

Познан, 2 септември 1937 г. /Куриер Познански/ обнародва дописка от София от Зофя Карчевска, в която между друго се казва: Българите обичат да сравняват София със западноевропейските градове. Тя наистина се стреми към европеизиране. Българската столица притежава най-модерен театър, а от скоро и хотел „България“, който може да се сравнява с най-хубавите хотели на Запад. В околността на София която изобилства с красиви местности за излети и с минерални води, каквато има и в града, туризмът цъфти. С изобилието си на зеленина, с чистотата на улиците и вида на трамваите, София напомня Познан, само че тук растителността е по-буйна. Още нещо напомня Познан: разкошната детска градина, подарена на българските деца от цар Борис.

Такива малки демократични дела увеличават още повече популярността на царското семейство сред народа. Българите са истински демократи, което се вижда не само от разбиранията им по политико-обществените въпроси, но и от взаимните отношения на различните съсловия. Българите са искрени и добри. Те ни обичат и ни смятат за най-даровитата и най-културната славянска нация.

Източник:БТА

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев