БТА

Депутатът от „Възраждане“ с остра критика към управлението и данните за състоянието на земеделието

Селското стопанство в България има стратегическо значение не само защото би трябвало да гарантира продоволствената сигурност на страната и да осигурява суровини за други икономически отрасли, но и защото следва да създава заетост и доходи за значителна част от населението в селските райони. По думите на депутата от Възраждане Даниел Петров, днес всички тези функции на земеделието съществуват единствено формално. Това той заяви в декларация от парламентарната трибуна.

Петров припомни, че в миналото българското земеделие е било определяно като „българското аграрно чудо“, но според него този потенциал е бил престъпно пропилян. В резултат на това България от държава износител се е превърнала в страна вносител на почти всички основни храни, които присъстват на трапезата на българските граждани, посочи той.

По думите му особено тревожно е състоянието на подсекторите, свързани с производството на основни хранителни продукти като мляко, месо, зеленчуци и плодове. Депутатът изтъкна, че местното производство на месо задоволява едва около 50% от вътрешното потребление.

Даниел Петров подчерта, че при плодовете и зеленчуците се наблюдава трайна и дългогодишна тенденция на спад. Според него от момента на присъединяването на България към Европейски съюз страната е загубила приблизително 75% от малките и средни земеделски стопанства, които той определи като гръбнак на българското земеделие. Броят им е намалял от около 500 хиляди до едва 130 хиляди.

Съсипването на българското селско стопанство, по думите на Петров, е резултат най-вече от управлението на ГЕРБ и ДПС.

Той обърна внимание и на въпроса за безконтролния внос, като изтъкна споразумението между ЕС и Меркосур. Петров посочи, че на този етап то е било отхвърлено с гласовете на евродепутатите от „Възраждане“, както и с подкрепата на парламентарната група на Европа на суверенните нации.

По думите му и през 2026 г. данните за българското земеделие остават „трагични“ и по-скоро напомнят съдържание за документален филм. Петров припомни, че непосредствено преди присъединяването на България към ЕС аграрният сектор е формирал между 9 и 10% от брутния вътрешен продукт, докато днес делът му е спаднал до около 4%.

Той посочи още, че от 2007 г. насам е отчетен 64% спад в броя на земеделските стопанства, 89% от земеделската земя е концентрирана в едва 9% от стопанствата, 80% от субсидиите се усвояват от 6% от фермерите, а броят на хората, за които земеделието е основна дейност, е намалял с 81%.

В заключение Даниел Петров заяви, че добрата новина е, че тази ситуация няма да бъде вечна. Според него „махалото на историята“ вече е достигнало своята крайна точка и започва да се движи в обратна посока под въздействието на геополитическите процеси. Той подчерта, че историята ясно показва, че никой не успява да избяга от нейната закономерност и да заличи следите от престъпните си действия.

Още по темата

„Възраждане“: Радев е естествен партньор срещу статуквото

Петър Петров заяви, че формацията очаква яснота за евентуален политически проект на президента

Още

"Възраждане": Андрей Гюров или Димитър Главчев са възможните служебни премиери

В следващото НС малките партии ще отпаднат, прогнозира той

Още

ГЕРБ сложи червена линия: Не може да се коалира с "Възраждане"

България няма ангажимент за 1 млрд. евро за Съвета за мир, увери Гаджев

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.