Андрей Райчев: Има политическа вълна около Радев, но размерът ѝ остава неизвестен
Социологът очерта сценарии за изборите, напрежението около Тръмп и рисковете за Европа без САЩ
За доц. Татяна Буруджиева успокоителен е фактът, че въпреки символичното участие на България в Съвета за мир, това решение подлежи на корекция и дори на промяна чрез ратификация в Народното събрание. Тя подчерта, че съществуват два възможни подхода – участие в международни договорености, които не изискват последваща ратификация, което предполага предварителен обществен и политически дебат, или участие с ратификация, която също не изключва такъв дебат. Това заяви Буруджиева в предаването Денят започва по БНТ.
По думите ѝ и отлагането на ратификацията има своите основания, тъй като в момента липсват доверие и легитимност към действащото Народно събрание. Според нея страната се намира в състояние на фактическа „разпуснатост“ на парламента, което допълнително усложнява процеса на вземане на важни политически решения.
Буруджиева отбеляза още, че България традиционно се стреми да бъде в добри отношения със силните международни играчи и да води балансирана външна политика, като спорът винаги е бил как точно да бъдат подредени приоритетите. Тя подчерта, че обществото не е достатъчно информирано какви са националните интереси и политиките на страната в настоящата динамична международна обстановка.
От своя страна доц. Петър Чолаков определи поведението на България на международната сцена като „всеядно“. По думите му страната се опитва да гледа „и с едните, и с другите“, като в момента се търси своеобразен „уникален балансьор“ – едновременно да сме близо до Доналд Тръмп, да сме част от Европа, да не влизаме в конфликт с Владимир Путин и същевременно да поддържаме добри отношения с Китай.
Двамата експерти коментираха и темите около оставката на Румен Радев, както и началото на консултациите за съставяне на служебно правителство. Според Буруджиева Радев разполага с твърд електорат, без да има собствена партия – това са левите избиратели, които са склонни да го подкрепят. По думите ѝ той най-лесно би привлякъл онези леви, които вече са се отказали от традиционните си партии, но ще му бъде трудно да бъде автентичен сред симпатизантите на Възраждане.
Чолаков пък подчерта, че Радев през годините е доказал силен политически инстинкт, което според него е най-големият му коз. Той отбеляза, че президентът умее да говори и да усеща политическата ситуация, но същевременно съществува и друг, по-рядко коментиран аспект. По думите му при Радев се наблюдава известна предопределеност на политическия път, която не винаги се задава от самия него. Той напомни, че Радев не е партиен човек, дошъл е „на крилете“ на БСП, а около него има фигури със сериозни икономически възможности, които според Чолаков могат да го тласкат в различни посоки.
По отношение на вицепрезидента Илияна Йотова, Буруджиева посочи, че пред нея има няколко възможни сценария. Единият е да продължи да действа по модела, по който е функционирал Радев. Другият – да наложи собствено виждане за ролята на президентската институция, тъй като според нея Йотова е формиран политик още преди влизането си в президентството. Третият вариант е да подчертае балансьорската роля на институцията, което би я отворило към различни обществени групи и политически формации. Затова, по думите ѝ, е изключително важно как ще протекат консултациите и как ще функционира президентството след това.
Чолаков допълни, че Йотова има сериозна партийна биография, израснала е в редиците на БСП, била е евродепутат и познава медиите много добре. Според него ще бъде особено интересно как ще се развият отношенията между нея и Румен Радев в следващия етап от политическия процес.
Социологът очерта сценарии за изборите, напрежението около Тръмп и рисковете за Европа без САЩ
Бившият енергиен министър не вижда политическа новина в проекта на президента
Заедно с Радев си тръгват двама от най-верните му съратници – Гълъб Донев, началник на кабинета му като държавен глава, и Димитър Стоянов, секретар по отбрана. Донев има сериозен политически и управленски опит – два пъти служебен премиер, както и служебен министър в предишни кабинети.
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.

Коментари (0)