БТА

Българският външен министър приветства усилията на САЩ и Европа, но предупреди, че ограничения за украинската армия крият риск за европейската сигурност.

Силно приветстваме усилията на президента на САЩ Доналд Тръмп, на американската администрация и на европейските партньори за намиране на траен и устойчив мир в Украйна. Но нищо свързано с бъдещето на Украйна не може да бъде решавано без участието на самата Украйна. Каквито и планове и компромиси да се предвиждат занапред, именно украинската страна трябва да има последната дума.

Това заяви външният министър Георг Георгиев в предаването „Интервюто“ по БНТ, където коментира актуалната международна обстановка, включително предстоящите преговори за американския мирен план и отношенията със Северна Македония. По думите му президентът Тръмп ясно е дал знак, че проектът не е окончателен и предстоят допълнителни преговори — факт, потвърден и от срещата в Женева.

„Докато не видим окончателен вариант, който отразява позицията на Украйна, не можем да предположим какви ще бъдат по-нататъшните развития“, подчерта Георгиев.

Според него именно Украйна трябва да определя границите на възможния компромис и неговото съдържание: „Тенденция, включваща намаляване на числеността на украинската армия или наложени отстъпки, които не са признати от международното право, би крие риск не само за Украйна, но и за европейската сигурност. Затова партньорите в ЕС трябва да имаме решаваща дума, когато става дума за архитектурата на сигурността на нашия континент.“

Външният министър уточни, че предложението е основа за преговори, но не бива да допуска привилегирована роля на Москва: „Не можем да приемем, че Русия трябва да има водеща дума. Не бива да забравяме кой започна войната и кой е агресорът.“

Санкции и руският военен натиск

По отношение на санкциите срещу „Лукойл“ и „Роснефт“, Георгиев заяви, че Кремъл защитава политически, социални и икономически интереси, но санкциите показват ясно решение: „Ние не желаем да подпомагаме режима в Москва. Всичко, което отслабва способността му да води тази безумна война, трябва да бъде направено.“

Министърът подчерта, че България е реагирала бързо и адекватно, осигурявайки законодателни промени и дерогации, каквито други страни все още не са получили.

Относно навлизането на руски дронове в натовско въздушно пространство, Георгиев заяви, че това са целенасочени провокации: „Тестват докъде можем да мобилизираме отбранителните си сили. Инициативите като ‘стената от дронове’ и операция ‘Източен страж’ доказват, че Европа и НАТО целят именно повишаване на оперативната готовност.“

Членството в ОИСР

На въпрос за напредъка на България към членство в ОИСР, министър Георгиев заяви, че страната е затворила повече от половината технически критерии и че очакването е техническият етап да приключи до началото на следващата година. Политическото решение може да бъде взето през 2026 г.: „Членството ни ще бъде последният знак, че България принадлежи към клуба на най-развитите държави – като икономика, данъчни стандарти, социална и политическа стабилност.“

Северна Македония и европейската интеграция

Георгиев подчерта, че България не може да бъде обвинявана в липса на подкрепа за разширяване на ЕС към Западните Балкани, но настоя, че Северна Македония не изпълнява консенсуса от 2022 г.: „Отказът да започнат реформите и промяната в Конституцията показва, че още в началото процесът е миниран от политическо бездействие.“

Той сравни поведението на Скопие с това на Албания и Черна гора, които активно работят за реформите и евроинтеграцията.

Още по темата

Министър Георгиев: Решението за присъединяването ни в ОИСР ще е в средата на 2026 г.

Министър Георгиев коментира и информацията, че произведени в България оръжия, изнасяни за ОАЕ, подхранват конфликта в Судан

Още

Георг Георгиев: Отново сме член на Съвета на ООН по правата на човека

„Два от дългогодишните механизми за наблюдение в сферата на правосъдието и съдебната реформа вече са приключени, България е част от Шенгенското пространство и предстои присъединяването ѝ към еврозоната. Тези постижения свидетелстват за устойчивия ангажимент на българските власти към демократичните ценности и върховенството на правото“, допълни министърът на външните работи

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.