Борислав Гуцанов: Радев е партньор на БСП
Няма начин да няма Конгрес, когато има усещане за претопяване, коментира министърът на труда и социалната политика в оставка, който потвърди, че е един от кандидатите за лидер на Столетницата
Конгресът на БСП се събира на редовно заседание днес и утре в Националния дворец на културата в София, съобщиха от пресцентъра на партията. В дневния ред са включени анализ на участието на „БСП–Обединена левица“ в 51-вото Народно събрание и в правителството с министър-председател Росен Желязков, приемане на платформа за следващите избори, предсрочно прекратяване на правомощията на председателя на партията и избор на нов лидер на БСП.
Заседанието на 51-вия Конгрес на БСП започва в 11:00 часа.
В средата на декември миналата година Изпълнителното бюро на БСП подаде оставка пред председателя на партията Атанас Зафиров, след което беше насрочено заседание на Националния съвет за 10 януари. Това се случи няколко дни след като кабинетът на Росен Желязков, в който участва и „БСП–Обединена левица“, подаде оставка на фона на протести в страната.
На 10 януари Националният съвет на БСП взе решение да свика Конгреса на партията на 7 и 8 февруари. Решението е за провеждане на конгрес преди изборите, заяви тогава пред журналисти заместник-председателят на БСП в оставка и председател на БСП–София Иван Таков. По думите му, на форума трябва да бъде направен ясен и точен анализ на участието на партията в управлението и на парламентарната ѝ дейност, да се очертаят платформа и насоки за следващите избори, както и да бъде избрано ново ръководство.
След решението на Националния съвет лидерът на БСП Атанас Зафиров коментира, че според него моментът за свикване на конгрес е непосредствено след изборите и заяви, че няма намерение да подава оставка.
Три седмици по-късно Националният съвет с мнозинство потвърди решението си за провеждане на Конгреса на 7 и 8 февруари, въпреки направеното от ръководството предложение за неговото отлагане. Предложението е било внесено от Атанас Зафиров, който не е подал оставка и е изразил желание да остане начело на партията. Мнозинството обаче е решило, че БСП върви към конгрес и смяна на председателя, заяви пред журналисти председателят на Младежкото обединение в БСП Габриел Вълков. По думите му именно Конгресът ще реши политическата съдба на Зафиров.
На последното заседание на Националния съвет миналата седмица беше приет и организационен план за провеждането на Конгреса, както и проект на политическа платформа за участие в предсрочните парламентарни избори, който предстои да бъде гласуван от делегатите, съобщиха от партийния пресцентър.
Според Атанас Зафиров предметът на спора не е бил дали Конгресът да се състои, а кога точно да бъде проведен. В ефира на bTV той коментира, че всички партии в момента се подготвят активно и провеждат подобни форуми. По думите му целта на сегашния конгрес е смяна на председателя на БСП.
Сред номинираните от партийните конференции кандидати за председател на БСП са Крум Зарков, който вече публично заяви намерение да се кандидатира, както и Борислав Гуцанов, Габриел Вълков, Калоян Паргов, Кристиан Вигенин, Иван Таков и Атанас Зафиров.
Миналата седмица Борислав Гуцанов заяви, че разполага с номинации за поста и уточни, че вероятно той и още един кандидат имат най-много подкрепа. Според него Конгресът трябва да прецени кой е най-подходящият лидер, тъй като всяко време изисква своя ръководител.
От своя страна Габриел Вълков посочи, че до началото на Конгреса ще прецени колко номинации има и едва след това ще реши дали да остане в надпреварата за председателския пост.
Няма начин да няма Конгрес, когато има усещане за претопяване, коментира министърът на труда и социалната политика в оставка, който потвърди, че е един от кандидатите за лидер на Столетницата
Парламентът прие окончателно промените на Изборния кодекс, редуцирайки секциите за гласуване извън дипломатическите и консулски представителства в държави, които не са членки на Европейския съюз, до 20
Хората не са спрели да вярват в левите идеи, спряха да вярват в БСП
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.

Коментари (0)