бТВ

Данните на „Алфа Рисърч“ очертават криза на представителството

„Към настоящия момент бихме имали парламент с приблизителен паритет между ГЕРБ, ПП–ДБ и евентуален нов политически субект. Това отново поставя въпроса — България накъде? Какъв тип коалиции ще се формират, какви съюзи ще бъдат възможни?“, заяви в предаването „120 минути“ социологът от „Алфа Рисърч“ Боряна Димитрова.

Над 40% от анкетираните в проучване на агенцията в края на миналата година посочват, че най-добрият вариант за управление на страната е такъв, свързан с появата на нова партия. По думите на Боряна Димитрова обаче респондентите не визират непременно партия на президента. Тя уточни, че хората, които имат доверие в Румен Радев, са около 20%, което според нея оформя изключително интересна картина.

Социологът подчерта, че това не е директен електорален въпрос и не представлява заявка, че човек непременно ще гласува за конкретен политически субект, а по-скоро изразява предпочитание за типа управление, което избирателят желае.

„Не сме свидетели на пълно разпадане на политическата система, а по-скоро можем да очакваме някакъв вид пренареждане“, коментира Димитрова. „Не можем обаче да се правим, че няма слон в стаята. Всички говорят за това дали президентът ще има собствен политически проект, ще участва ли в изборите или не. За нас като социолози е проблематично както да игнорираме тази възможност и да не отчитаме обществените очаквания, така и да нагнетяваме предварителни нагласи за нещо, което все още не е факт“, добави тя.

„Затова формулирахме въпроса по-общо — какъв тип управление очаквате. Получихме тези 40%, които казват, че предпочитат управление около нов политически субект. Това обаче не означава непременно един-единствен политически проект. Когато кръстосаме този въпрос с други показатели, виждаме, че под „нова партия“ хората разбират много различни неща“, обясни Димитрова.

„Някои искат нова, по-автентична дясна партия, други — лява, трети — националистическа, евроскептична или еврооптимистична. Това е изключително пъстро множество“, допълни тя.

„Това не е толкова фокус върху един конкретен политически проект, колкото израз на неудовлетвореност от начина, по който в момента се формира политическото управление“, каза още социологът.

По думите ѝ парламентът бележи исторически антирекорд по доверие — едва 5%.

Тя отбеляза и друга важна тенденция — очаква се по-висока избирателна активност, като до урните могат да излязат до половин милион души повече, което означава ръст от около 10%.

„Повишаването на избирателната активност има поне три ключови последици — по-висока легитимност на избраните, по-малко влияние на купения вот и навлизане на нови социални групи в изборния процес, включително най-младите“, посочи Димитрова.

„Общественото мнение остава разделено по въпроса за еврото, но с около 6–7 пункта доминират поддръжниците му. През годината те се увеличаваха. Намаляха страховете, свързани с дезинформацията — тя беше дума на годината, защото имаше както съпротива, така и очаквания“, коментира тя.

„Еврото беше мечта на поколения българи, но се превърна и във възможна отправна точка за нови политически проекти. В тази дума се наслагват различни обществени пластове“, допълни Димитрова.

„Голямата линия остава европейската принадлежност на България и по този въпрос не виждаме сериозна разломна линия в обществото“, заключи тя.

Още по темата

Делян Добрев: Възможни са избори и наесен

Ако резултатът повтори последните избори, кабинет може да не се състави, предупреждава депутатът от ГЕРБ-СДС

Още

Асен Василев: Избори на 29 март

ПП ще върне мандата веднага, за да се ускори пътят към предсрочния вот

Още

Борисов: Убеден съм, че ГЕРБ ще спечели изборите

Лидерът на ГЕРБ посочи, че когато имаш ясна посока и силна организация, издържаш. "Убеден съм, че ГЕРБ ще бъде първа политическа сила на следващите избори", коментира той

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.