Запрянов: Западните Балкани и Черно море са ключови за сигурността на България и НАТО
Министърът на отбраната в оставка представи ангажиментите на страната за по-високи разходи за отбрана и модернизация на армията на среща в Брюксел
БТА
Документът отчита висока международна нестабилност, напредък в киберсигурността и съюзническата интеграция, но и сериозни структурни дефицити
Парламентарната комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения прие Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на България за 2024 г. С осем гласа „за“, два „против“ и три „въздържал се“ членовете на комисията подкрепиха документа, внесен от Министерски съвет.
В доклада се посочва, че международната среда за сигурност е белязана от висока степен на нестабилност, ескалиращи военни конфликти и разширяващ се спектър от хибридни заплахи. Тази ситуация поставя България в стратегически рискова позиция както по външна, така и по вътрешна линия. Отделно е подчертано, че киберсигурността се утвърждава като критичен и неизменен компонент на националната сигурност.
Според документа през 2024 г. българските институции са предприели редица мерки за ограничаване на въздействието на идентифицираните рискове. В някои направления е отчетен напредък – най-вече в сферата на съюзническата интеграция, повишаването на киберустойчивостта, развитието на инфраструктурната свързаност и осъществяването на реформи в сектора на отбраната. Наред с това обаче докладът посочва, че в редица ключови области остават сериозни структурни дефицити. Сред тях са кадровата обезпеченост, стратегическото управление на риска, енергийната сигурност и неблагоприятните демографски тенденции.
Като общ извод в годишния доклад се очертава необходимостта от целенасочено кадрово и ресурсно укрепване на институциите и структурите, ангажирани с националната сигурност, за да могат те по-ефективно да отговарят на динамично променящата се среда.
По време на заседанието беше коментиран и времевият график на изготвяне и внасяне на документа. Цанко Стойков, експерт от Министерски съвет, обясни, че докладът е бил подготвен в рамките на три месеца и половина, като е имало достатъчно време за дискусии, обсъждания и представяне пред институциите, от които са постъпили и корекции. По думите му финалният вариант е бил готов още през септември 2025 г., но поради недостатъчна настойчивост от страна на вносителите разглеждането му е било забавено. Обяснението беше дадено в отговор на въпрос на депутата от ДПС – Ново начало Иво Цанев, защо през 2026 г. се обсъжда доклад за 2024 г.
В хода на дискусията народният представител от Възраждане Златан Златанов постави въпрос относно използваната терминология в документа. Той попита защо е използван изразът „продължаваща руска военна агресия срещу Украйна“, вместо „украинско-руски конфликт“, като изрази мнение, че по този начин България заема страна. В отговор Цанко Стойков заяви, че от Министерския съвет са се стремили да представят информацията, предоставена от останалите ведомства, без да я редактират или променят съдържателно.
Борисов и британският посланик обсъдиха сигурността
ГЕРБ ще работи България да бъде активен и надежден партньор, пише Борисов
Мюнхенската конференция по сигурността под знака на войната в Украйна и разклатеното трансатлантическо доверие
Силно американско присъствие, европейски търсения на стратегическа автономия и очаквано участие на Зеленски бележат тазгодишния форум
Редактор
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)