Костадин Ангелов: Нека Радев да намери себе си - ляв ли е, десен ли е
Управляващите се държат като правителство-констататор
На сайта на "Отворен парламент" от Института за развитие на публичната среда показват кои формации са привлекли най-много дарения в предизборната надпревара досега и какви тенденции се очертават.
"Финансирането определя степента, в която посланията на кандидатите достигат до избирателите, както и възможностите за присъствието им в публичното пространство. Затова прозрачността на даренията и техният произход са ключови за повишаване на доверието в изборите и за ограничаването на съмненията за потенциални зависимости", пишат от Института.
Според Изборния кодекс партиите и коалициите могат да финансират кампаниите си със собствени средства, с пари на кандидатите и дарения от физически лица.
Даренията и средствата от кандидатите нямат таван, но всички получени от участниците суми следва да бъдат декларирани в 7-дневен срок. Те се публикуват в поддържания от Сметната палата публичен регистър, който съдържа пълната финансова информация за предизборните кампании на партиите. Всички дарители и кандидати, предоставили суми над стойността на минималната работна заплата – 620.20 евро, подават декларация за произход на средствата. Даренията на стойност над 511.29 евро пък биват проверявани от Сметната палата за съответствие на доходите на даденото лице. Същите правила важат и за финансирането, предоставено от кандидатите.
Към 3-и април 2026 г. формациите са привлекли общо 620 264 евро от симпатизанти и кандидати, показват данните.
Седем формации са получили дарения от физически лица, а шест – средства от кандидатите.
Най-подкрепена продължава да е кампанията на коалицията около доскорошния президент Румен Радев – "Прогресивна България". Почти всички набрани средства са именно за нея – 528 995 евро (или над 85% от всички декларирани до този момент приходи от дарения и кандидати). Симпатизантите на коалицията са направили вече общо 354 дарения (спрямо 109 преди седем дни). В първата седмица от кампанията кандидатите от коалицията не бяха допринесли за финансирането ѝ. Към 3-и април обаче има 48 дарения от тях.
Любопитен факт е, че най-голям брой дарения от физически лица – 160 броя, са с размер от 500 евро. Други 78 пък са от по 600 евро. Тези дарителите са отделили суми точно под праговете респективно за задължителна проверка и за деклариране на произхода на средствата.
Останалите формации, които се борят за влизане в парламента са получили:
ПП-ДБ - 39 011 евро
БСП-ОЛ - 29 387 евро
"Синя България" - 15 150 евро
"Сияние" 13 000 евро
"България може" 1 079 евро
ДПС 350 евро
Антикорупционен блок - 292 евро
Тези дарения са направени до сега за вота на 19 април.
Преди години, например при първото участие на инициативния комитет „Радев – Йотова“ в президентски избори бяха събрани 723 172 лв. (369 752 евро). Журналистически разследвания тогава показаха, че част от даренията са били от хора, живеещи близо до прага на бедност, а много суми са били под минималната работна заплата и не са подлежали на проверка от Сметната палата, припомнят от Института.
Рекордьор по набрани дарения обаче си остава Николай Бареков през октомври 2014 г., който привлече над 1 млн. лв (над 522 хил. евро) за кампанията си.
Понякога формациите набират средства за предизборни кампании още преди официалния им старт. Такава практика се вижда и в данните за предстоящия вот – има дарения, направени още на 11 март и лични средства на кандидати от 12 март, показват на "Отворен парламент".
Управляващите се държат като правителство-констататор
Газовите доставки са диверсифицирани, петролът се доставя през Черно море, каза той
Държавата трябва да е подготвена за евентуална криза с горивата, смята членът на Фискалния съвет
Между политическите обещания и институционалната реалност: правомощия, влияние и ограничения в българския парламент

Коментари (0)