Явор Куюмджиев: Американският втечнен газ е руски, но с американски документи
Нужни са ни четири нови енергоблока, каза той пред ТАРАЛЕЖ
Снимка: БТА
Държавата трябва да е подготвена за евентуална криза с горивата, смята членът на Фискалния съвет
Ефектът от мярката на кабинета "Гюров" за предоставяне на 20 евро помощ на хората с автомобили е никакъв. Това заяви бившият зам.-финансов министър Любомир Дацов пред ТАРАЛЕЖ. Според него управляващите подготвят сценарий за действие при задълбочаване на кризата в Ормузкия проток.
Господин Дацов, какъв ефект ще има държавната помощ от 20 евро за високите цени на горивата?
Никакъв. Това е минимален ефект. Идеята е да се стимулира потреблението. При такъв тип мерки компенсационните механизми целят някой да запази статута си на потребление. Когато има криза, свързана с нарастване на разход поради ограниченост на определен ресурс, е добре да оставиш цената да намали потреблението и оттам достъпа до този ресурс. Така би трябвало да работят нещата, това е икономическата рационалност. Друг е въпросът, че правителството се води от съвсем други подбуди, за които икономическата рационалност и как работят нещата нямат значение.
Какво означава запазване на статут на потребление?
За всеки зависи колко и как шофира. В такава ситуация рационално нищо не може да направиш, освен да оптимизираш потреблението. Това е криза. Ако някой не разбира, че това е криза, свързана с нещо, което нито произвеждаме, нито разполагаме, а участва в ценообразуването на всяка стока и услуга, няма нужда да го обсъждаме. Никой никому не е длъжен.
Какво ни казват икономическите програми на партиите, които участват в изборите на 19 април?
В момента анализираме програмите, погледнали сме ги, но не на всички формации.
Има ли нещо, което в момента би могло да подобри състоянието на страната, което дори да е в разрез на желанието на политиците да се харесат на народа?
Нито една програма в момента не третира въпроса как може да се постигне бюджетна консолидация.
Нито една програма, на нито една формация, която ще се яви на вота на 19 април?!
Да. Основният въпрос е как ще се намали дефицита. Нито една програма няма честен отговор как ще намали дефицита. Това означава, че тази тема се избягва. За да бъде постигнато това, е нужно да бъдат направени структурни мерки. Ако трябва да се правят правилните неща в нашия свят на публични финанси има т.нар. добри практики, препоръчани и от ОИСР. Едно от нещата е, че когато трябва да правиш фискална консолидация, едно от нещата е тя да се случва през разходната част. За това е нужно да бъдат взети редица структурни мерки. Трябва да заложиш размера на разходите и да направиш нещата по-ефективни. Да може държавата по по-ефективен начин да изпълнява своите функции. Досега рядко се слагат на масата тези политики. Има опит, засягат се темите, но моето притеснение е, че нито една от политическите формации не влиза достатъчно в тази тема и всички я избягват, защото такъв тип мерки не вкарват партиите в Народното събрание, а човешката реакция е в обратната посока, независимо кой какво говори. Никой няма намерение да се жертва за благото на държавата, гледат техния си личен интерес.
Без да знаем какво може да се случи в момента заради кризата с горивата, ако тя се задържи достатъчно дълго, това може да предизвика световна икономическа криза, която съществено ще се отрази върху бюджета на България. Тогава няма да става въпрос какво може да се направи, а ще трябва да се реже и да се реже много съществена част, ако се повтори сценария от по-предишни кризи. Дори при по-лек сценарий бюджетният дефицит се оформя между 2-3 процента. При сегашното ниво, което е на границата на 3% то с фискални фокуси, представете си още 3% ефект от тази криза – това означава, че отиваме на нива от 6% минимум. Ефектите в дългосрочен план се прехвърлят върху икономиката.
Има ли откъде да се реже бюджета?
Аз не харесвам термина „рязане“. Бюджетът предоставя услуги на гражданите. Нито администрация, нито държавни служби, нито някой някъде другаде е застрахован, ако няма нужда от него и не предоставя достатъчно качествена и ефективна услуга. Ако разсъждаваме от тази гледна точка, Вие сама може да кажете, че има много места за редуциране. Нито една услуга в публичния сектор не е достатъчно добра. Като се почне от образование, здравеопазване, социална сфера, сигурност, държавна администрация. Не го гледайте като да отрежете от нещо, където някой трябва да стои. То е свързано с това какви услуги предоставя държавата на гражданите и на каква цена. Когато услугите на държавата надвишават като себестойност услугите на частния сектор, се повдигат много въпроси. В Бюджета има много за оптимизация, въпросът е някой ще иска ли да направи тази структурна реформа.
В последните години думата "реформа" промени значението си...
В момента предизвикателството е, независимо – искаме или не, да влезем в темата какво се случва при една доста по-голяма икономическа криза. Освен да се говори за компенсационни механизми, в бюджета ще се заговори и за спад на икономическия растеж. Бюджетът ще започне да губи съществени приходи. Поради глупави решения през последните години имаме негъвкава разходна структура. Продължаваме да финансираме по модел, който не показва кои програми са ефективни и кои – не. На тази база лесно се взима решение. В момента въпросът е дали може да се вземат по-съществени мерки – например, при един сценарий за намаляване на икономическата активност. Заради глупавата политика от последните 5-6 години в добри времена да държим Бюджета на оптималния възможен дефицит, автоматично при подобен шок, отиваме на два пъти по-голям дефицит от реалния. Допълнително ще имаме структурни проблеми, които да решим. Сред тях – намаляване на размера на публичния сектор, ако има намален процент от БВП. Или ще вдигнете данъците? Когато не взимаш най-доброто решение, което е оптимизация на разходите, ще трябва да вдигнеш данъците. Тъй като е предизборна обстановка, нито една партия не го споменава, но то стои на дневен ред. Когато поставите на масата матрицата на реалността и наложите предизборните програми, не е нужно човек да е кой знае какъв специалист, за да получи представа дали достатъчно добре те адресират големите предизвикателства на държавно ниво.
Как може да действаме мъдро при възможна криза с горивата в резултат на ситуацията в Близкия изток?
Всички в момента се пазят от подобно развитие на ситуацията и правят различни сценарии. Ние също подготвяме сценарии. Сигурен съм, че в БНБ и в Министерството на финансите има достатъчно разумни хора, които да сложат на масата подобен сценарий. През 2008 г. политическото ръководство на държавата беше добре информирано какво може да се очаква и кои са евентуалните решения. Професионално бяхме брифирали и премиера, и финансовия министър с разиграни сценарий. Убеден съм, че и сега се подготвят варианти, защото не е малък шанса нещата да се развият в тази посока. Политическа преценка е дали да се плашат хората. Засега няма факти, които да налагат по-съществени мерки, но част от работата на държавата е да бъде подготвена.
Любомир Дацов: ГЕРБ бяха най-ощетени от проектобюджет 2026
Имаме ли ефективна политика към нуждаещите се или раздаваме пари на калпак, пита той
Журналистът Нина Александрова: В Иран семейства взимат кредити, за да си купят месо
В студиото на ТАРАЛЕЖ тя направи паралел между Сирия и Иран преди войната
Редактор
Весела Веселинова е журналист с опит в печатните медии, в телевизията и в радиоефира. Тя получава и наградата „Офицър“ за упорито търсене на новини още в годината на учредяване на това отличие. През 2016 г. е носител на грамота „Скритото добро“ на Столична община.
Коментари (0)