На Томина неделя деца ще пеят на Литургията в храм "Св. София - Премъдрост Божия"
Записването за участие в изявата "Христос Воскресе, радост донесе" е до 20 март
В студиото на ТАРАЛЕЖ тя направи паралел между Сирия и Иран преди войната
"Ситуацията сега в Иран е идентична с тази, която беше по време на войната в Сирия. Близкият изток от известно време е плацдарм на Великите сили. В историята този регион е бил процъфтяващ, но сега, подобно на Бейрут, е разкъсван. Такъв е световният ред сега". Това заяви журналистът и писател Нина Александрова, автор на книгата "Да спасиш облаците", събираща човешките истории от войната в Сирия.
"Може да направим паралели между Сирия и Иран преди войната. Например - една религия като мюсюлманската, която е много миролюбива, но радикализирана по политически и всякакви други причини. Обикновените хора имат много нисък стандарт на живот, те живеят бедно. От приятели в Иран знам, че на някои семейства им се налага да взимат кредити, за да си купят месо. Това са лостове, с които се управляват част от народите в Близкия изток. И в двете войни са намесени Великите сили - става въпрос за зони за влияние на САЩ, Русия, Китай. Има доста аналогични неща", каза Нина Александрова.
Идеята за събиране на историите, с които ни среща в книга, възниква случайно. "Не възнамерявах да пиша книга, но след толкова години отразяване на конфликта в Сирия исках да разкажа като писател какво се случва там. Нуждаех се от допълнителни проучвания. Книгата е плод на повече от 3 години писане. Това са реални истории, има събирателни образи. Исках да покажа и контрастите, и общите неща, които свързват двата свята. В човешките сърца има линии, по които хората тръгват и се намират, независимо каква култура и религия изповядват, в коя точка на света се намират и откъде бягат", разказа тя.
Обединяват ни желанието да създадем семейство, надеждата, най-вече любовта, смята журналистът. "Това е общата нишка, върху която е изграден романа. Засегната е и темата за прошката, която за мен е много важна - умението хората да продължат напред, след като се случи нещо толкова тежко - като войната. Книгата е построена на контраста и на паралела. В една глава показвам живота в Европа, която може да е много отворена, модерна, но и хладна. От другата страна е хаотичният Изток, който за нас остава непознат свят. Семейство, изградено на уредените бракове и семейство, създадено по любов. Беше ми интересно защо хората, които срещнах в бежанските центрове и на границата разказват за живота, който са имали преди. Не съм ходила в Сирия, защото по това време беше забранено и опасно. Имаше над 100 убити журналиста", обясни репортерът.
В книгата си тя не е включила някои от историите за насилие, за атентати, за надеждата, с която мнозина живеят на чужда земя. "Най-впечатляващо за мен бяха детските очи. Децата говореха спокойно за всичко, което са преживели", каза Александрова.
По думите ѝ тези деца за своята невръстна възраст са видели неща, които се случват за няколко живота - война, взривове, ракети, загуба на родители. "Те все още говореха за игрите, за приятелите си, за училището си. Това е миролюбив и много образован народ. Има много грижа в семействата, всички живеят заедно, всички готвят на куп, имат специално отношение към нещата, които са им близки, към традициите".
Хората от Европа познават и могат да разберат хората от Изтока, смята Александрова.
"Ние познаваме хората от Изтока и може да влезем в техните обувки на 100%, ако възприятията ни не са политически оцветени. В книгата има много политика като контрапункт на това, което се случва на тези хора и на нас като хора, които ги приемаме. Имаше умишлено внедрени терористични елементи не само в бежанските лагери с цел да се повиши напрежението. Те бяха от различни политически формирования, които по-късно набраха инерция, които заложиха на националистически възгледи. Някои от тях умишлено не бяха интегрирани, за да се повиши напрежението. Мнозина от мигрантите продължиха напред към страни от Европа, които предложиха по-добри социални възможности. Имаше напрежение и сред самите бежанци, породено от глад, от бедност, от емоционално изтощение. Когато човек е поставен в такива условия, може да направи всичко", заяви журналистът.
Според нея във всички страни от Европа заедно с бежанските потоци са били внедрени бойци, които лесно да минат на Стария континент. "В началото контролът не беше толкова силен, след това цедката се промени. Контролът пропускаше хора, които наистина се нуждаеха от закрила. Имаше и моменти, когато тази помощ се компрометира, но това (контролът) беше нужен, за да може Европа да се защити", каза Александрова.
"Винаги има опасност, никой не е защитен на 100%. Европа има механизми, за да опази границите си. Слабите моменти, според мен, са социалните, здравните, образователните системи, които след това трябва да обгрижат мигрантите. Другите неща, които се правят, е да се стопира това нещо още зад граница", смята тя.
Писателката е потресена от неразбирането, от невъзможността за интеграция. "Разби ме неуспехът на интеграция. Моите герои проследяват това счупване, което има всеки бежанец. До днес не ми дава мира невъзможността на всички мигранти да се адаптират. Това не е заради различната култура и религия. Просто не живеят сред свои. Сигурна съм, че и българите - моите приятели, които живеят в чужбин, изпитват същото. Тяхната мотивация да живеят зад граница е най-вече икономическа, но им се налага да се адаптират към държави, които не са техни и това не се случва на 100%", обясни Нина Александрова.
"Българите са много отворени към чужденци, към новото. Ако се върнем към историята, към Втората световна война и помощта, която страната ни е оказала на евреите, виждаме, че сме много отворени към теми, които са проблематични. Младите хора са граждани на света. Все още сме прекалено вгледани в собствената си градинка, в собствените си проблеми, за да имаме по-широк поглед върху нещата. Ако сме достатъчно информирани, ще гледаме и по по-различен начин. Ако не отдаваме значение на фалшиви новини, ако не им даваме трибуна от своите социални мрежи, би могло нещата да се случват по-различно".
Александрова е категорична, че не може да става дума за претопяване на традиции и култури. "Традициите и ресурсите зависят от нас. Това, което позволяваме или не да ни се случи, също зависи от нас. Различията обогатяват. Можем да намерим много допирни точки, каквито имаме - в храната, която приготвяме, в начина, по който отглеждаме децата си - ние правим едни и същи неща".
Тя е убедена, че в глобализирания и икономически обвързан свят, на всяка страна ще й се наложи да пази това, което има. "За мен, това което видях и в тази война, е да се придържаме към корените си. Това е пристанът, който ни дава идентичност. Дори да може да общуваме свободно с всяка точка на света, да може да пътуваме - това ни зарежда, но истинската сила ни дават корените си. Това е пристанът, който винаги ни дава утеха, това е идентичността ни, това, което сме възпитани в семействата си. Истинската сила е в идентичността ни - това, което ни е предадено от баби и дядовци, не само като език, това не може да бъде изтрито от каквато и да е война и бежански потоци. Това важи не само за българите. То важи за сирийците, за иранците. Това са корените, които държат всяко дърво, независимо колко се брулят клоните и от какво падат листата".
Повече вижте във видеото!
Тодор Янкулов за есента с "Точка БГ"
Часове преди концерта им на 30 ноември Весела Веселинова от ТАРАЛЕЖ разговаря с Тодор Янкулов
САЩ са ударили над 30 обекта на "Ислямска държава" в Сирия
САЩ поразиха инфраструктура и складове за оръжие на ИД
Редактор
Весела Веселинова е журналист с опит в печатните медии, в телевизията и в радиоефира. Тя получава и наградата „Офицър“ за упорито търсене на новини още в годината на учредяване на това отличие. През 2016 г. е носител на грамота „Скритото добро“ на Столична община.
Коментари (0)