В петък излезе дългоочакваният доклад на Националния комитет на Демократическата партия в САЩ. Две от основните причини за загубата на Камала Харис, споменати в него, са „недостатъчното финансиране на щатските партии и постоянната неспособност или нежелание да се изслушват всички избиратели“.
Мисля, че на партиите от българското „демократично пространство“ през ноември също ще им се наложи да пишат такъв доклад. Със същите изводи.

Всъщност трябваше да го направят още след 19 април. Вместо това те допълнително изгориха и малкото останали мостове помежду си. Сега очакват един човек, за няколко месеца, без необходимите инструменти и материали, отново да ги построи. Не Андрей Гюров, и Кольо Фичето не може да се справи!

През последния месец фигурата на последния служебен премиер стана водеща при прогнозите кой ще бъде кандидатът за президент, различен от този на „Прогресивна България“ и ГЕРБ. Засега обаче Гюров „нито отрича, нито потвърждава“. Мисли и преценява. Кове стратегии. Събира хора за Инициативен комитет и екип за преизборен щаб. Търси спонсори. С две думи – подготвя победата си.

Има обаче един малък проблем. Няма време. До президентските избори остават пет месеца, три от които – отпускарски. Вярно, че победата се кове през последните две седмици на кампанията, но ако преди това си бил девет години редовен президент, а не два месеца служебен премиер. Кампанията е безвъзвратно закъсняла, „големите медии“ вече взеха или скоро ще вземат завоя към Радев, говорещите глави една след друга му се кълнат във вярност, енергията за промяна, избухнала през декември, спихна (да не говорим, че част от нея бе обяздена от Радев). Остава надеждата, че до октомври правителството ще направи толкова големи глупости, че площадите отново ще се напълнят. Не че е невъзможно, но при очертаващия се вече стил на управление на „Прогресивна България“ - „две напред-едно назад“, е малко вероятно. Още повече при разединена до такава степен „демократична общност“, че да няма кой „да разпореди безобразие“ като протестите.

Тогава реалният шанс на Гюров да победи се крие във възможността „Прогресивна България“ и ГЕРБ да издигнат слаби кандидати срещу него. Ако Радев застане зад Йотова, а Борисов – зад Даниел Вълчев, това ще даде преднина на Гюров. Едно ново лице в политиката често помита старите, омръзнали на всички муцуни. Но заради кафявите очи на Гюров ли ще направят това Радев и Борисов?

Лично аз искам кандидатът на демократичната общност да е толкова силен, че „неговата енергия и сила да помете всичко по пътя си“, както в петък каза Радев на Дара. И „наистина да се случат истински промени в държавата – каквито всички хора, които бяха на протести, искаха да видят“, както му отвърна тя. Но без задкулисни договорки!

Апропо, приятели и съмишленици си пожелаха Дара да бъде вицепрезидент на Гюров, независимо че до 40, когато ще има право по конституция да се кандидатира за президент и вицепрезидент, ѝ остават цели 13 години. Това е една от големите опасности пред демократичната общност: да се прехласва пред всеки, облян за миг от светлината на прожекторите. Приятелка, която също няма необходимата за кандидатстване възраст, съжали, че не е станала актриса, защото напоследък „това е еднакво с политиката“. И се аргументира, че най-успешният американски президент през миналия век и най-успешният украински президент през този, са били актьори. Не можах да извадя контрааргумент.

Гюров обаче трябва да може. Много е вероятно да го издигне инициативен комитет, за да не го идентифицират пряко със софийската „жълтопаветна общност“, която се върти в омагьосания кръг на 11-те процента – крайно недостатъчни за избор на президент. Всъщност, ако разчита само на тях, Гюров трудно би стигнал и до балотаж. Затова е разбираем стремежът му да се еманципира. Но това е нож с две остриета – трябва да замени, или поне – чувствително да надгради финансовия и организационен ресурс на партиите, с които не иска директно да го свързват като кандидат-президент (и с които не искаше да го свързват и като служебен вицепремиер). Не е невъзможно, но не е лесно. И може да (му) струва скъпо заради компромисите, които ще трябва да направи в замяна.

Освен стратезите, изборджиите и спонсорите, които трябва много бързо да намери, най-спряганият кандидат-президент на демократичната общност е изправен пред още по-голямо предизвикателство: каква част от твърдото ядро на поддръжниците си ще загуби, докато се опитва да спечели негласуващите и меката периферия на „демократичната общност“. И ще може ли спечелването на вторите да компенсира загубата на първите. Защото за да се случи подобна печалба, Гюров ще трябва „да калибрира“ русофобията си. Такива съвети вече му се дават и публично и той като че ли е склонен да ги чуе. Но за сметка на какво?

На борбата с олигархията, естествено. „Русофили или мафиоти?“ беше дилемата и на последните предсрочни избори. Милион и 400 хиляди българи избраха русофилите, милион и 800 хиляди - не. Но бяха разделени, затова Радев спечели. Ще се обединят ли сега, и то не под знамето на една партия, а на един-единствен човек?

Толкова е трудно, че почти е невъзможно. И не само заради времето, което отлита. Досега Гюров не даде знаци, че е готов на равнопоставено партньорство и диалог и с демократичната общност, и със сродни партии извън нея. Диалогът би предотвратил издигането на алтернативни кандидатури (лидерът на „Единение“ Иван Христанов, бивш земеделски министър в кабинета на Гюров, вече се самопредлага). Дано ексслужебният премиер не разбере по трудния начин, че подкрепата не му се дължи „по право“, още по-малко пада от небето. Подобно мислене и действие е израз на политическо късогледство, което вече е струвало скъпо на демократите в миналото.

На българските, не само на американските.

Автор: Калин Манолов