Това не е дървено желязо – в марксистката историография „военната демокрация“ се разглежда като „последен етап на родовообщинния строй преди възникването на държавата“. Тогава, в Омирово време, обществото още не е класическа държава с бюрокрация и постоянна администрация. Но военните вождове се избират, а решенията често се вземат на „съвместно заседание“ на съвета на старейшините и събранието на воините. Реалната власт е концентрирана в тях. И демокрация има само за тях. В нея военната организация, колективното решение и личният авторитет на воините са основа на властта. Военна демокрация.

Радевата разновидност обаче няма да е древногръцка. Нито келтска. Нито дори викингска. Ще е... казашка. Казаците са смесица от авантюристи, избягали селяни, бивши войници, ловци и граничари и, което е най-важното – православни християни. Да ви прилича на социологически разрез на елита и електората на „Прогресивна България“?

Има само един малък проблем – казаците са днешните украинци. А Радев не ги обича, макар да не го показва. Напротив, демонстрира обратното – не денонсира подписаното от служебното правителство десетгодишно споразумение с Украйна, каквато се очакваше да бъде първата му работа. Потвърди и оставането ни в Евросъюза и Еврозоната. Това не е любов, а сметка, заради която се присъединихме към Европейския съюз. Заради парите, не заради правилата му.

Олигарсите около Радев „ще намажат“ от споразумението с Украйна, бъдете сигурни в това! В него става дума основно за достъп до пазари на оръжие, строителство и газ – все бизнеси, застанали зад президента-премиер. Даже се чудя дали крупни бизнесмени – спонсори на Радев, не са накарали Гюров да подпише, а Радев да не оттегли подписа му под споразумението...

Но тъй като е ясно, че рязък завой във външната политика няма да има – новият премиер няма нито размаха, нито визията, нито авторитета и опита на Орбан – нека се вгледаме във вътрешната. Именно нея Радев ще „орбанизира“ с похода си срещу високите цени. То даже не е поход, а направо „марш на скок“ (който е служил, ще ме разбере, цивилните гарги да гугълнат!). Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите и Закона за защита на конкуренцията минаха на първо четене за три дни! Големите западни вериги, любим комунистически враг, ще трябва да доказват, че не са увеличили „необосновано“ цените, а не контрольорите, че са го направили! Санкциите са удвоени, списъкът на нелоялните търговски практики – удължен, всеки търговец е потенциален спекулант. По добра традиция от болшевишкия военен комунизъм спекулантите ще бъдат обявени за врагове на народа, печелещи от глада му, и подложени на жестоки репресии. Не от тричленки, а от НАП, който ще бъде основен орган в готвеното междуведомствено звено за координация с контролни, надзорни и регулаторни органи по цените.

Защо това е орбанизация? Защото и в Унгария при Орбан магазините предоставяха на държавните органи подробна информация за цените и търговските си маржове.

Правителствен декрет задължаваше търговците да продават определени основни хранителни продукти (захар, брашно, олио, месо, мляко, а по-късно и яйца и картофи) на фиксирани цени и в предварително определени количества, изчислени на база наличностите им през предходна референтна година. Мярката бе въведена първо по време на пандемията и разширена след началото на войната в Украйна.

Не знам дали Мадяр вече я е отменил, но Радев тепърва ще я въвежда.

Но вътрешната ни политика няма само да се орбанизира. Като му дойде времето, ще се „сърбизира“. Като почнат протестите срещу Радев, имам предвид. Те са неизбежни, дори т.нар. „партии от демократичната общност“ да не ги оглавят както през декември. Всъщност, по-добре да не го правят. Досега протестите им косвено обслужваха Радев. Оттук нататък може да е пряко. Поне ПП със сигурност няма да „разпорежда такова безобразие“. А ако все пак протести има, Радев ще заяви като Вучич, че „улицата няма да управлява България“, че властта няма да бъде сменена чрез натиск и блокади, и че той няма да подаде оставка под натиск. Не случайно още на 19 април сръбският президент поздрави Румен Радев с успеха на изборите и добави, че очаква резултатите да допринесат за стабилността и за по-добро сътрудничество между България и Сърбия. Е, ще допринесат. Поне в областта на военната демокрация.

Тя всъщност ще замени ченгеджийската. От 70-те години на миналия век до 19 април 2026 България се управляваше от Държавна сигурност. Кадесарите бяха мозъкът, по-точно – консилиерите на червените мафиоти. Защото една комунистическа партия не е нищо друго освен организирана престъпна група, а една комунистическа държава не е нищо друго освен мафиотска държава. Военните са натикани в ъгъла, особено в мирно време, и все някога искат реванш. В СССР те се опитаха да го вземат с пуча през август 1991 г. и с марша на Пригожин към Москва през юни 2023 г. Не успяха.

В България успяха. На 19 май 1934 г. Във възванието на превратаджиите – звенари и военни, дословно пише:

„Само армията е останала незасегната от процеса на развалата и се вдъхновява от най-чист идеализъм, само тя се явява годна да тури край на днешната анархия и да осигури всестранната обнова на страната. Подбуждана от това съзнание, както и от чувството на дълг пред безпомощността, в която тъне българският народ, Армията счете, че е крайно време да премахне това опасно състояние и да открие пътя за възхода на страната“. В левицата на Военния съюз, която всъщност управлява чрез правителството, разбират безпартийността на управлението не като надпартийност и непартийност, а като антипартийност. За един ден са издадени повече от 180 указа. Формиран е нов безпартиен кабинет от дейци на Политическия кръг „Звено“ и Военния съюз, оглавен от лидера на звенарите Кимон Георгиев. В изпълнение на манифеста, с който поема властта, новият Министерски съвет започва радикални и мащабни реформи, които бързо променят държавното устройство на страната и традиционната обществена организация.

На 30 май 1934 г. „Звено“ се саморазпуска и започва рязко ограничаване на политическата дейност. Двадесет и третото Обикновено народно събрание е разпуснато, без да се насрочват нови парламентарни избори. Кабинетът започва да управлява с „наредби“, имащи силата на закон и издавани на основата на чл. 47 от Конституцията, който действа само в случай „ако би държавата да се заплашва от някоя външна или вътрешна опасност, а Народното събрание не би могло да се свика“ (от август 1934 г. започва издаването на „наредби-закони“, в по-голяма степен съобразени с Конституцията). Така изпълнителната власт фактически става и законодателна, впоследствие поставя под свой контрол и съдебната. Постепенно министрите разширяват правомощията си по прилагане на законите, като Министерството на финансите получава извънредни права.

България влиза в първата си военна демокрация. След 10 години я заменя комунистическа диктатура.

Междувременно Николай Малинов, санкциониран от САЩ по закона „Магнитски“ и съден за шпионаж в полза на Русия, бе оправдан. България, заедно с Унгария, Словакия и Малта, не подкрепи създаването на специален трибунал в Хага, който да съди военнопрестъпника Путин.

А минаха едва седем дни. Наближава и 19 май.